Създаване и развитие на моноклонално антитяло

1. Избор на мишена (цел) - Терапевтичната мишена се смята за валидна, ако има достатъчно научни доказателства за връзката й с болестта и за последващия терапевтичен потенциал на антитялото. Определянето на мишена е необходимо за да се дефинира стратегията, според която ще се действа върху целта с помощта на моноклоналното антитяло, например свързване към рецептор. [1]

2. Избор на първото антитяло – Чрез тестове, които преценяват способността за свързване с мишената. [1]

3. Производство на първите антитела - Използвайки хибридом или фаг и с допълнителна селекция на молекули, притежаващи желаните функции и благоприятните биохимични и биофизични свойства. [1]

4. Оптимизиране и характеризиране  - Избраните първоначално молекули често изискват последващо използване  на молекулярен инженеринг за придобиване на фармако-подобни свойства преди те да станат кандидати за клинични изследвания. Един от тези методи е хуманизирането, насочено към намаляване на имуногенността. [1]

5. Избор на молекула – кандидат за клинично развитие
Основните критерии за избор са: 

• ясно демонстриране на ефикасността в клетъчни и/или животински модели; 
• проучвания доза-отговор при животни, за ориентиране в дозирането на ранните етапи на клиничното развитие; 
• предклинична фармакология и фармакокинетика;
• предклинична оценка на сигурността, със слаб и/или приемлив риск; 
• демонстрация на изискваните биохимични и биофизични качества и оптимална лекарствена форма; 
• оценка на продуктивността на молекулата и развитие на процеса, необходим за получаване на по-големи количества продукт, необходими за клиничното развитие.  Успоредно с оптимизацията на моноклоналните антитела може да бъдат определени биомаркери, полезни за избора на пациенти, които ще се възползват от лечението и за измерване на постигането на специфични терапевтични цели в клиничните проучвания. [1]

6. Клинично развитие - Фаза I на клиничните изпитвания са провежда върху ограничен брой здрави индивиди и осигурява първична информация за дозиране, безопасност и поносимост.

Клиничните изпитвания във фаза ІІ са контролирани проучвания, включващи ограничен брой пациенти, предназначени да оценят ефикасността на продукта в специфични направления, да определят подходящата доза, страничните ефекти и рисковете, свързани с предписването на лекарството. Клиничните изпитвания във фаза III са контролирани проучвания, включващи по-голям брой пациенти, при които лекарството се прилага в дългосрочен план, за да се прецени съотношението риск-полза.

За по-голямата част от лекарствата са необходими две или повече изпитвания във фаза III преди да бъде получено одобрение от страна на властите за пускане на пазара. [2]

Що се отнася до крайните точки за клинична ефикасност, те се променят в зависимост от сложността на биотехнологичната молекула:

Еритропоетини и G-CSF (гранулоцит колонии стимулиращ фактор) [3,4]

• Лесни за измерване
• Позволяват оценка за кратко време

Моноклонални антитела [3,4]

• Трудни за измерване
• Вземат се предвид резултатите, оценявани в дългосрочен план
• Степен на отговор (RR)
• Преживяемост без прогресия (PFS)
• Обща преживяемост (OS)
• Поносимост

7. Пост-маркетинг – Фаза IV проучванията се провеждат след пускането в продажба на лекарството с цел задълбочаване на познанията, относно ефикасността и сигурността. Тази фаза обикновено се обозначава като „пост-маркетингово наблюдение”  (наблюдение след регистрация или фармакологична бдителност), макар че този термин, се отнася преди всичко за оценката на безопасността, а не за ефикасността на лекарствата. [5]