Противотуморен имунологичен цикъл

Противотуморният имунологичен цикъл описва комплексните взаимодействия между имунната система и тумора

Противотуморният имунологичен цикъл описва естествения процес, при който имунната система защитава организма от рак. Когато функционира оптимално, цикълът се самоподдържа. Всяко следващо завъртане на цикъла, може да разшири и задълбочи имунния отговор.¹

СТЪПКИ 1-3: Иницииране и разпространение на противотуморния имунитет¹

Онкогенезата води до експресията на неоантигени, които могат да бъдат уловени от дендритни клетки

Дендритните клетки представят антигените на Т клетки, което води до активация на цитотоксични Т клетки, които атакуват туморните клетки

Първият сигнал, който задейства противотуморния имунологичен цикъл, се обуславя от самото естество на онкогенезата и формирането на неоантигени, специфични за тумора: мутирали или свръх-експресирани протеини, които се отделят от раковите клетки (стъпка 1). Имунната система разпознава тези антигени и използва антиген презентиращи клетки (АПК), за да ги предостави за разпознаване и активира Т-лимфоцитите в лимфните възли (стъпки 2 и 3). Процесът на активация или „прайминг“ на Т-лимфоцитите се обуславя от няколко фактора: 1) свързване с антигена посредством Т-клетъчен рецептор (TCR); 2) ко-стимулиращ сигнал (B7:CD28); 3) цитокини. Активацията на Т-лимфоцитите се регулира внимателно от имунната система и позволява фина настройка на имунния отговор: свръхактивацията би довела до автоимунна реакция, и обратното – недостатъчната активация би ускорила развитието на рака.

СТЪПКИ 4-5: Достигане до тумора¹

Активираните Т клетки се придвижват към тумора и инфилтрират туморната микросреда

Веднъж активирани, Т-лимфоцитите напускат лимфните възли, попадат в кръвния ток, мигрират през ендотела и достигат до тумора.

СТЪПКИ 6-7: Разпознаване на раковите клетки и иницииране на цитотоксичност¹

Веднъж достигнали тумора, Т клетките трябва да разпознаят специфичния антиген на повърхността на туморната клетка, който е свързан с главен комплекс на тъканна съвместимост I (MHC I) (стъпка 6).
Това взаимодействие е от изключителна важност, за да могат Т-лимфоцитите да проявят своята цитотоксична дейност, но и тук редица фактори могат да стимулират или инхибират активността им. В последния етап от противотуморния имунологичен цикъл Т-лимфоцитите изпълняват програма за клетъчна цитотоксичност като освобождават цитотоксини –перфорин, гранзими и гранулизин, които задействат апоптоза на раковата клетка, отделяйки големи количества неоантигени в средата, затваряйки цикъла (стъпка 7).