Диагноза
 

Епителен рак на яйчниците

Симптоматика

Симптомите на епителния рак на яйчниците са неспецифични и много разпространени. Те се проявяват рядко и слабо в ранната фаза на болестта и са лесни за пренебрегване [1, 2]. Това е основна причина 60% от случаите на болестта да се откриват в напреднала фаза, когато броят, природата и интензитета на симптомите са много по-сериозни.
 

Едва една на около петстотин жени с описаните ранни симптоми има рак на яйчниците, а не страда от разпространено състояние като синдром на раздразненото дебело черво или миома на матката [1]. Като цяло пренасочване на пациента при специалист (гинеколог или онколог) е препоръчително в следните случаи [1, 5]:

Диагностичен процес при епителен рак на яйчниците
 

Според препоръките на Европейската Асоциация по Медицинска Онкология (ESMO) след клиничния преглед трябва да се измери нивото на туморния маркер CA125 [2]. CA125 (Cancer Antigen 125) е протеин, който се отделя от епителните клетки в женските репродуктивни органи.
CA125 е повишен при около 50% от пациентите с ранен рак на яйчниците и около при 85% от тези с напреднало заболяване. Освен това повишени нива на CA125 се наблюдават и при други видове рак (гърда, бял дроб, дебело черво, панкреас), както и при поредица доброкачествени състояния като например ендометриоза или киста на яйчниците [2].
Недостатъчно високата специфичност и чувствителност на CA125 и липсата на други подходящи биомаркери (вкл. в комбинация) са още една причина за трудното ранно откриване на рака на яйчниците и невъзможността засега да се създаде програма за скрининг дори при високорискови пациенти [6].
Измерването на CA125 следва да се съчетае с образни изследвания като принципно първо се ползва ултразвуково изследване на тазовата област [2]. Трансвагиналната ехография позволява да се потвърди или отхвърли наличието на тумор и да се определи дали образуванието е доброкачествено или злокачествено [2, 7].
Компютърна томография се прилага рутинно за установяване на разпространението на болестта и планиране на хирургичната интервенция. Чрез същия метод се определя дали има наличие на плеврален излив и дали болестта се е разпространила отвъд диафрагмата. Наличието на плеврален излив не следва да се счита за индикация за стадий IV заболяване (изисква се цитологично потвърждение за злокачественост) [2].
Позитронно-емисионна томография се прилага основно за откриване на метастази или рецидиви на болестта. Използване на ядрено-магнитен резонанс при рак на яйчниците не се препоръчва [2].
 

Неепителен рак на яйчниците

Основните два вида неепителни карциноми, които се откриват в яйчниците, са герминативноклетъчните тумори и туморите на половата връв. Те са относително редки и преимуществено се откриват в сравнително ранна възраст и ранен стадий [3, 8, 9].

Диагностичен процес при герминативноклетъчни тумори (ГКТ)

Герминативноклетъчният рак на яйчниците се открива предимно в първите две десетилетия от живота и се среща при около 3,7/100 000 жени [3]. ГКТ обикновено засяга само единия яйчник и е най-често срещаният вид рак на яйчниците при жени до 30 години [9].

Симптомите на ГКТ включват [3, 8-10]:

• Коремна и/или тазова болка
  
• Усещане за натиск, напрежение в таза
  
• Нарушения в менструалния цикъл
  
• Вагинално кръвотечение
  
• Често или затруднено уриниране
  
• Напрежение в ректума
  

Диагнозата на герминативноклетъчен рак на яйчниците може да бъде затруднена и/или забавена, ако заболяването се прояви по време на бременност или пациентката възприеме симптомите си за начало на бременност [9, 10].
Според препоръките на Европейската Асоциация по Медицинска Онкология (ESMO) за диагностициране на ГКТ се ползва ултразвуково изследване на таза съчетано с измерване на алфа-фетопротеин (AFP) и бета-човешки хорион-гонадотропин (β-HCG) [3, 10]. Следва да се направи пълна кръвна картина, както и функционални тестове за чернодробна и бъбречна функция.
Герминативноклетъчният рак на яйчниците е склонен към метастазиране в бял дроб и медиастинум [8, 10]. Затова е задължително при всички пациенти да се направи рентгенография на гръдния кош. Препоръките на ESMO включват рутинно прилагане на компютърна томография (KT) за изследване на тазовата област и евентуално белия дроб [3]. Чрез КТ още се откриват метастази в черния дроб и ретроперитонеална лимфаденомегалия [8, 10].
При всички млади пациентки, които още нямат менструация, следва предоперативно да се изследва кариотипа, защото ГКТ туморите проявяват склонност да възникват при дисгенезия на половите жлези [3, 10].

Диагностичен процес при тумори на половата връв (ТПВ)

Ракът на яйчниците, дължащ се на тумори на половата връх, е хетерогенна група заболявания, като най-разпростреният вид ТПВ произлиза от „женските“ гранулозни клетки [3, 9, 10]. Гранулозоклетъчните тумори се появяват предимно около 50 година от живота [3].
Туморите на половата връв като цяло са нискомалигнени и се срещат при около 2/100 000 жени [3, 10]. В повече от 50% от случаите неоплазмите на половата връв са доброкачествени [3].
Симптомите на ТПВ са подобни на тези при другите видове рак на яйчниците. При гранулозоклетъчните тумори може да се наблюдава вагинално кръвотечение като при пременопаузални пациентки са възможни менструални нарушения и дори спиране на цикъла (аменорея) [9].
Удачен биомаркер за гранулозните тумори на половата връв е инхибин като инхибин B е повишен по-често от инхибин А [9].
Препоръките на ESMO за образна диагностика при тумори на половата връв съвпада с препоръките за герминативноклетъчни тумори [3].
 

Стадиране

Стадирането на рак на яйчниците се извършва по класификацията на Международната федерация по акушерство и гинекология (International Federation of Gynecology and Obstetrics, FIGO). През 2014 г. тя е съгласувана с TNM-класификацията на Американския съвместен комитет по рак (American Joint Committee on Cancer, AJCC) и с тази на Международния съюз за контрол на рака (Union for International Cancer Control, UICC) [11].
Системата на FIGO/AJCC/UICC позволява едновременно стадиране на първични карциноми на яйчниците, фалопиевите тръби и перитонеума.
 

Таблица 1. Система на FIGO и кореспондиращa TNM класификация за стадиране на рак на яйчниците, карцином на фалопиевите тръби и първичен перитонеален карцином [11]
 

Таблица 2. FIGO и AJCC TNM групи за стадиране на рак на яйчниците, карцином на фалопиевите тръби и първичен перитонеален карцином [11].

Бележки:
1. Мястото на възникване на първичният тумор се отбелязва като Tov (овариален), Tft (фалопиеви тръби), Tp (перитонеум) или Tx (мястото на възникване не е определено).
2. Хистологичният вид на туморите следва да бъде определен.
3. Метастази в ретроперитонеалните лимфни възли трябва да са потвърдени цитологично или хистологично.
4. Екстензия на тумора от оменктума до далака или черния дроб (стадий IIIC) следва да се различава от изолирани паренхимни метастази на далака или черния дроб (стадий IVB).