Лечение

Лъчетерапия като цяло не се прилага при рак на яйчниците освен евентуално при специфични частни случаи [2].

Лечението при доста по-рядката ранна неепителна болест често позволява запазване на фертилитета, ако това се желае. В повечето случаи се прилага само хирургично отстраняване на тумора. При по-напреднали стадии на болестта може да се ползва и химиотерапия. Лъчетерапията е непрепоръчителна, защото уврежда фертилитета [2].
При неепителни тумори в напреднал стадий схемата на лечение и възможността за фертилитет-запазваща хирургия зависи от специфичния подвид на болестта [2].
 

• Ранният епителен рак на яйчниците се третира оперативно като при това задължително се извършва прецизно стадиране. Системното премахване на лимфните възли не се препоръчва, защото няма данни, че води до по-добра прогноза освен евентуално при запазваща фертилитета хирургия [1]. Преди или след операцията се назначава химиотерапия и евентуално таргетна терапия, чрез която например да се потисне способността на тумора да създава захранващи го кръвоносни съдове. Неоадювантната терапия се характеризира с по-добра прогноза от адювантната [1].
• При напреднал епителен рак на яйчниците се прилага хирургия, чиято цел е да се отстранят всички видими ракови образувания в коремната кухина, които подлежат на премахване (т.е. цели се оптимална циторедукция) [1]. При всички пациенти с този вид заболяване задължително се провежда (нео)адювантна системна терапия [1, 3]. По преценка на лекуващия екип според вида на заболяването може да се приложи и таргетна терапия [1].
• При повторно появила се болест, ако е възможно, се ползва системна терапия с или без таргетна терапия. Потенциалната полза от хирургична намеса за контрол на симптоматиката се оценява индивидуално. Като цяло няма данни, че оперативното лечение удължава преживяемостта при рецидивирал рак на яйчниците [1].

Препоръките за лечение на рак на яйчниците на Европейската Асоциация по Медицинска Онкология (ESMO) са различават според вида на заболяването [1, 2]. В зависимост от терапевтичния подход болестта се разделя на:

• i) ранен епителен рак на яйчниците (около 25% от диагнозите); 
• ii) напреднала епителна болест (FIGO стадий IIB-IV, около 60% от диагнозите); 
• iii) неепителен рак на яйчниците (около 10% от диагнозите).

Препоръките на Европейската Асоциация по Медицинска Онкология (ESMO) на практика се отнасят за лечение на първичен рак на яйчниците, фалопиевтите тръби и перитунемума, както и за повторно появила се епителна и неепителна болест [1, 2].