Молекулярна биология и биомаркери при рака на белия дроб

Молекулярната основа на рака на белия дроб е сложна и хетерогенна.

Ракът на белия дроб е сред туморите с най-голям брой описани генетични аберации (промени). 
Подобренията в разбирането за молекулярните промени на много нива (генетична, епигенетична, протеинова експресия) и тяхното функционално значение имат потенциала да повлияят диагнозата, прогнозата и лечението на рака на белия дроб.
Специфични молекулярни изменения, които стимулират туморния растеж и представляват терапевтични цели са най-добре проучени при аденокарцинома, но има увеличаващ се интерес към плоскоклетъчния рак на белия дроб за установяване на нови потенциални цели за лечение.¹
 

При рак на белия дроб са установени мутации в:
 

• KRAS (v-Ki-ras2 Kirsten rat sarcoma viral oncogene homolog), 
• EGFR (еpidermal growth factor receptor) гена, 
• BRAF (v-Raf murine sarcoma viral oncogene homolog B), онкогени от PI3K (phosphatidylinositol 3-kinase ) сигналния път, а наскоро и в proto-oncogene MEK и HER2 (human epidermal growth factor receptor 2) гена
  и структурни пренареждания в 
• ALK (аnaplastic lymphoma kinase) ген 
• ROS1 (proto-oncogene) и RET (proto-oncogene) гени

Амплификацията е друг механизъм на активиране на онкогени, като MET при аденокарцином, FGFR1 (fibroblastgrowth factor receptor 1) и DDR2 (discoidin domain receptor 2) при плоскоклетъчения карцином.¹
 

Прогностични биомаркери са тези, които определят вероятния изход от заболяването (напр. поява на рецидив, прогресия, смърт) независимо от приложеното лечение. 

Разнообразни прогностични фактори, основани на клинични и патологични характеристики определят общия резултат от лечението за пациента и оказват влияние върху решенията по отношение на започване на терапията.

Най-важните прогностични фактори са: стадия на заболяването при поставяне на диагнозата и общото състояние на пациента. 

Биомаркерът е предиктивен, ако ефектът от лечението е различен за биомаркери-позитивните пациенти в сравнение с биомаркери-негативните пациенти.

Определянето на предиктивни биомаркери преди започване на лечението е от изключително значение [напр. хистологията на тумора (аденокарцином/плоскоклетъчен карцином) е предиктивна по отношение на отговора към химиотерапия].

Съгласно препоръките на международните ръководства за диагностика и лечение на рака на белия дроб всички пациенти с авансирало заболяване трябва да се изследват за наличието на EGFR (еpidermal growth factor receptor) мутации и ALK (аnaplastic lymphoma kinase) генно пренареждане, преди започване на лечението.
Вероятно в бъдеще много други генетични промени ще бъдат идентифицирани, които също ще бъдат терапевтични таргети.^2-4