Ракът на гърдата представлява хистологично хетерогенна група злокачествени новообразувания. Най-често срещаният е дукталният аденокарцином, който съставлява между 50% и 75% от всички случаи на инвазивен рак на гърда.¹ С увеличаването на средната продължителност на живота, то е едно от най-социално значимите заболявания в развитите страни. В САЩ вероятността за всяка жена да развие това заболяване е 1 към 8.^2,3

Заболяването се проявява като in situ, когато туморните клетки не преминават базалната мембрана, или като инвазивен карцином. В България, в мнозинството случаи, за съжаление, ракът на гърдата се открива като локализиран инвазивен карцином, когато туморът туморните клетки са се е разпространили донякъде в околните тъкани и евентуално в близките локорегионалните лимфни възли.
Всички биопсични проби трябва да бъдат изследвани за експресията на хормонални рецептори (естрогенови (ER) и прогестеронови (PR)), както и за експресията на HER2 рецептори. Заедно със стадиирането, патоморфологичната и хистохимична класификация определят терапевтичното поведение, както и прогнозата.³

Дукталният аденокарцином представлява между 50% и 75% от всички случаи на рак на гърдата. В клиничната практика, този вид тумори често са палпируеми, поради значителна фиброзна реакция. Микроскопски лезиите произлизат от терминалната дукто-лобуларна единица.⁴
Инвазивният лобуларен карцином съставлява между 10% и 15%. Той е характерен с това, че има способността да прониква в околната здрава тъкан под формата на повлекла от единични клетки. От клинична гледна точка това го прави предизвикателен хистологичен вариант, тъй като туморите често остават скрити, не се визуализират при преглед с мамограф и дават физикална находка, чак когато процесът е напреднал. ⁵ 
Други по-редки варианти са муцинозният, тубуларният и медуларният карцином, инфламаторният, както и болестта на Пейджет.³

Стадий

Към настоящия момент широко се използва TNM класификацията, която се състои от следните елементи: Т - описва големината и обхвата на първичния тумор, както и ангажираността на съседни структури, N - има ли засягане на дрениращите съответната област лимфни възли и М - наличието на метастази. Тя се състои от две стадиращи системи - патологична и клинична:⁶

• патологично стадиране се извършва при патологоанатомично и хистологично изследване на съответната тъкан, премахната по време на операция

• клинично стадиране - понякога, когато лечението не започва по една или друга причина с хирургична интервенция (или такава не е възможна), се преминава към т.нар. клинично стадиране. То се обуславя на резултатите от физикалното изследване, данните от образна диагностика и резултатът от биопсията.

Стадирането е съществен компонент, влизащ при вземането на решение за терапевтичен план и поведение и при определяне прогнозата.

Експресия на хормонални рецептори и рецептори за човешкия епидермален растежен фактор 2 (HER2)

При около 80% от случаите на рак на гърдата пролиферацията на туморите се стимулира от свръхекспресията на хормонални рецептори – естрогенов (ER), прогестеронов (PR) и рецептора за човешкия епидермален растежен фактор 2 (HER2). При биопсиране или хирургично отстраняване на всяко едно злокачествено новообразувание на гърдата, определянето на рецепторния статус е от съществено значение. Рецепторният статус ръководи фундаментално лечебния план в случая на това заболяване и освен фактор, определящ прогнозата, също така определя дали е необходима (или не) хормонална терапия, както и таргетна терапия.³