Ангиопоетините (Ang) са семейство ангиогенни растежни фактори, като най-добре е проучена ролята на Ang-1 и Ang-2 за развитието на съдовете и тяхната стабилност.1
Лигандите и рецепторите по-долу са част от пътя на сигнализация на ангиопоетините или взаимодействат с него.
Други основни фактори в пътя на сигнализация Ang–Tie освен Ang-1 и Ang-2 са рецепторът Tie-2 и модулаторите на Tie2 – Tie1 и VE-PTP.
Пътят Ang-Tie взаимодейства с интегрините (чрез директна Ang-2-интегринова сигнализация) и VEGFR чрез низходяща киназна сигнализация.
- ангиогенен растежен фактор
- произвежда се главно от ендотелните клетки, като при нормални условия нивата му са по-ниски от тези на Ang-1
- експресирането и функцията зависят от средата:
- антагонист на Tie-2 при патологични състояния
- в определени условия може да действа и чрез интегрините
- стойностите се увеличават при заболявания на ретината (включително AMD, DR и RVO), където Ang-2-Tie2 измества Ang-1, свързва се с Tie2 и получената сигнализация води до нестабилност на съдовете.
- ангиогенен растежен фактор
- експресира се конститутивно от няколко вида клетки с постоянно високи стойности при нормално състояние
- агонист на рецептора Tie-2
- поддържа съдовата стабилност
- съдов ендотелен растежен фактор, задължителен за ангиогенезата
- агонист на VEGFR
- с регулация към повишаване при патологични състояния
- трансмембранни рецептори, които регулират адхезията между клетките, адхезията на клетките с матрикса и сигнализацията през мембраната
- координират сигнализацията Ang–Tie чрез сенсибилизация или интернализация и деградация на рецептора
- интегрините αvβ3, αvβ5 и α5β1 са рецептори за Ang-2
- тирозинфосфатаза за съдов ендотелен протеин
- експресира се от съдови (нелимфни) ендотелни клетки, с регулация към повишаване при хипоксични състояния
- регулатор към понижаване за Tie-2
- трансмембранна тирозинкиназa
- активна конститутивно в стабилни кръвоносни съдове; перицитите и ендотелът я експресират в големи количества
- рецептор за Ang-1 и Ang-2
- трансмембранна тирозинкиназа
- експресира се от съдови и лимфни ендотелни клетки
- колокализира се с Tie2 в междуклетъчните контакти, но точната му роля в сигнализацията на Tie2 е неясна
- трансмембранна тирозинкиназа
- експресира се от няколко вида клетки
- рецептор за VEGF
Най-важните етапи в изучаването на пътя Ang-Tie: от първите прозрения до последните открития на неговата роля в заболяванията на ретината.
Идентифициране на Ang-18
Ang-1 е идентифициран като лиганд за рецептора Tie-2, който би могъл да индуцира активиране на Tie-2 в ендотелни клетки
Идентифициране на Ang-29
Ang-2 е идентифициран като естествен антагонист за рецептора Tie-2
Ролята на VEGF и Ang-2 в ангиогенезата и развитието на тумори11, 12
VEGF и Ang-2 заедно предизвикват ангионеза и развитие на тумори
По-нататъшни изследвания показват връзка между нивата на Ang-2 в серума и прогресирането на раковото заболяване, което говори за възможното използване на Ang-2 като прогностичен индикатор13-17
Механизмът на Ang-1 в оцеляването на ендотелните клетки18
Ang-1 регулира оцеляването на ендотелните клетки чрез пътя Akt/survivin
Ang-2 действа като агонист19
Ang-2 действа като агонист
Ролята на Ang-2 за намаляването на перицитите (модел на DR)20
Регулирането към повишаване на Ang-2 играе важна роля за загубата на перицити в диабетната ретина
Ang-2 действа по време на възпаление21
Ang-2 спомага за отговора на ендотелната клетка към възпалителни стимули
Сигнализация с Ang-2 и интегрин2
Ang-2 регулира диференциално ангиогенезата чрез сигнализация с Tie-2 и интегрин
Двойното инхибиране на Ang-2 и VEGF възпрепятства туморната ангиогенеза и метастаза22
Двойното таргетиране на Ang-2 и VEGF-A инхибира ангиогенезата, туморния растеж и метастазите и насърчава съзряването на съдовете
Двойното инхибиране на Ang-2 и VEGF-A при ракови заболявания продължава да се изследва с проучвания на редица молекули
Нивата на Ang-2 се повишават при пациенти със заболявания на ретината4
Нивата на Ang-2 в проби от стъкловидното тяло на пациенти с nAMD, DR, PDR и RVO са повишени
Ролята на Ang-2 при възпаления на нервите в изследване на множествена склероза с опитни животни23
Блокирането на Ang-2 облекчава автоимунните възпаления на нервите, като инхибира набирането на левкоцити в ЦНС в изследване на множествена склероза с опитни плъхове
Регулация към повишаване на Ang-2 чрез положителна обратна връзка, зависеща от Tie-224
Високите нива на глюкоза при съществуващо увреждане на ретината допринасят за допълнително увреждане на съдовете чрез собственото регулиране към повишаване и отделяне на Ang-2, при което се създава положителна обратна връзка
AMD: свързана с възрастта макулна дегенерация; Ang: ангиопоетин; ЦНС: централна нервна система; DR: диабетна ретинопатия; nAMD: неоваскуларна свързана с възрастта макулна дегенерация; PDR: пролиферативна диабетна ретинопатия; RVO: венозна оклузия на ретината; Tie: тирозин-протеин киназен рецептор; VEGF: съдов ендотелен растежен фактор; VEGFR: рецептор за съдов ендотелен растежен фактор; VE-PTP: тирозинфосфатаза за съдов ендотелен протеин.
Референции:
1. Saharinen P, et al. Nat Rev Drug Discov. 2017.;16:635.–61.
2. Felcht M, et al. J Clin Invest. 2012.;122:1991.–2005.
3. Hakanpaa L, et al. Nat Commun. 2015.;30;6:5962.
4. Regula JT, et al. EMBO Mol Med. 2016.;8:1265.–88.
5. Penn JS, et al. Prog Retin Eye Res. 2008.;27:331.–71.
6. Souma T, et al. Proc Natl Acad Sci U S A. 2018.;115:1298.–303.
7. Huang H, et al. Nat Rev Cancer. 2010.;10:575.–85.
8. Davis S, et al. Cell. 1996.;87:1161.–9.
9. Maisonpierre PC, et al. Science. 1997.;277:55.–60.
10. Asahara, T, et al. Circ Res. 1998.;83:233.–40.
11. Yu X, Ye F. Cell. 2020.;9:457
12. Holash J, et al. Science. 1999.;284:1994.–8.
13. Li P, et al. Int J Clin Exp Pathol. 2015.;8:660.–4.
14. Helfrich i, et al. Clin Cancer Res. 2009.;15:1384.–92.
15. Choi GH, et al. World J Gastroenerol. 2021.;27:4453.–67.
16. Xu Y, et al. Medicine. 2017.;96:e8063
17. Munakata S, et al. J Gastrointest Cancer. 2021.;52:237.–42.
18. Kim I, et al. Circ Res. 2000.;86:24.–9.
19. Gale NW, et al. Dev Cell. 2002.;3:411.–23.
20. Hammes HP, et al. Diabetes. 2004.;53:1104.–10.
21. Fiedler U, et al. Nat Med. 2006.;12:235.–39.
22. Kienast Y, et al. Clin Cancer Res. 2013.;19:6730.–40.
23. Li Z, et al. J Clin Invest. 2020.;130:1977.–90.
24. Chatterjee A, et al. Int J Mol Sci. 2020.;21:3713.
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
