Етиологията на ИБФ е неизвестна, като се смята, че е резултат от действието на различни фактори у генетично предразположени индивиди.1
За разлика от други форми на интерстициални белодробни заболявания, които водят до значително разрастване на съединителната тъкан между алвеолите, при идиопатичната белодробна фиброза (ИБФ) точната причина за този процес остава неустановена. Това означава, че заболяването се диагностицира на база клинични, радиологични и хистологични критерии, без да е възможно да се идентифицира конкретен отключващ фактор.1-4
Настоящата теория за етиологията на ИБФ предполага, че повтарящи се микротравми на алвеоларния епител активират каскада от имунни сигнали, което води до образуване и натрупване на фибробласти. Нарушеното възстановяване на ДНК и неправилното сгъване и обработка на повърхностноактивни протеини, допринасят за прогресията на заболяването.1-4
Неадекватният клетъчен отговор към увреждането на епитела може да доведе до абнормно ремоделиране на белодробната тъкан и развитие на фиброза. Смята се, че този процес е резултат от множество механизми, включително превръщане на епителни клетки в мезенхимни, инвазия на фиброцити и силна пролиферация на фибробласти.1-4
Медицинската общност все още не е установила защо някои хора развиват ИБФ, докато други, изложени на същите рискови фактори, остават незасегнати.1,2 Докато генетичните фактори, свързани с за развитието на заболяването, не са напълно изяснени, учените предполагат, че в някои случаи ИБФ може да бъде резултат от взаимодействието между генетични (наследствени) фактори и фактори на околната среда.1,2
Генетични фактори. Установено е, че генетични фактори могат да определят предразположеността към ИБФ и е изчислено, че наследствените фактори допринасят за поне 1/3 от целия риск за развитие на заболяването. При членовете с ИБФ от дадено семейство са установени специфични генетични варианти. Те включват гени кодиращи сърфактантни протеини (SFTPC, SFTPA2) и гени свързани с теломерната биология (TERT, TERC, PARN, RTEL).
Най-често срещаният полиморфизъм както при семейни случаи, така и при спорадични случаи на ИБФ се намира в промоторния регион на гена MUC5B. MUC5B кодира муцин-5B прекурсорен протеин, който допринася за производството на слуз в дихателните пътища и може да има важна роля в имунната защита на белите дробове. Мутациите в MUC5B водят до повишена концентрация на муцин-5B в бронхиалния епител, което може или да влоши вече налично увреждане, или да възпрепятства нормалното възстановяване на белите дробове.3-5
Синдромът на Hermansky-Pudlak е друго рядко автозомно-рецесивно заболяване, характеризиращо се с дефекти в лизозомните органели. Това състояние води до албинизъм, нарушения в тромбоцитната функция и развитие на белодробна фиброза при много от засегнатите индивиди.1
Фактори от средата. Първоначалните симптоми на възпаление често са свързани с излагане на цигарен дим и замърсен въздух. Сред основните рискови фактори се открояват тютюнопушенето (особено при установени над 20 пакетогодини), експозицията на метален и дървесен прах, селското стопанство и земеделието, където се използват различни пестициди. 1,5
Цигареният дим води до повишено локално възпаление, поради прогресивното натрупване на макрофаги. Тютюнопушенето също стимулира свръхекспресията на гени, свързани с епително-мезенхимен преход и фибробластоподобен фенотип и ускорява скъсяването на теломерите. 6
Органичният прах е свързан с повишен риск от развитие на ИБФ. Точният механизъм на този процес не е напълно изяснен. Предполага се, че в някои случаи заболяването може да представлява неоткрит късен стадий на фиброзен хиперсензитивен пневмонит, който клинично и хистологично наподобява ИБФ. 5
Минералогични анализи на белодробна тъкан и лимфни възли на пациенти с белодробна фиброза разкриват наличие на метални прахови частици като никел, желязо, алуминий и силициев диоксид. Хипотетично, тези частици могат да предизвикат фиброза чрез индуциране на реактивни кислородни видове (ROS), които водят до трансформация на алвеоларните клетки в мезенхимни, стимулирайки фибробластната активност. 5
Гастроезофагеален рефлукс. Различни проучвания показват, че гастроезофагеалният рефлукс е рисков фактор за ИБФ. Въпреки че честотата на гастроезофагеалния рефлукс корелира с ИБФ, взаимовръзката между двете не е напълно изяснена. Най-популярната хипотеза е, че микроаспирация, асоциирана с гастроезофагеалния рефлукс, може да доведе до продължително възпаление, което да нарани белодробната структура, като по този начин ускорява прогресията на ИБФ. От друга страна, ИБФ може да увеличи интраплевралното налягане, което влошава гастроезофагеалния рефлукс.6,7,8
Захарен диабет. Захарният диабет е независим рисков фактор за развитието на ИБФ. Натрупването на напреднали крайни продукти на гликиране (AGEs) в алвеоларните макрофаги предизвиква системно възпаление и повишен оксидативен стрес, което може да ускори фиброзните процеси в белите дробове. Високите нива на глюкоза стимулират производството на реактивни кислородни видове и провъзпалителни цитокини, които увреждат кръвоносните съдове. Нарушената белодробна микроциркулация води до тъканна хипоксия, допълнително засилвайки фиброзните промени.4,6,7
Вирусни инфекции. Не съществуват категорични доказателства, че вирусните инфекции са етиологични фактори за ИБФ, въпреки че тяхната роля продължава да се проучва. Вирусът на Епщайн-Бар най-често се открива в алвеоларния епител на пациенти с ИБФ. И други вируси са локализирани при процеси, асоциирани с патогенезата на ИБФ, като стрес на ендоплазмения ретикулум и разгънат протеинов отговор (unfolded protein response). Някои от тези вируси включват други латентни херпесвируси като цитомегаловирус и херпесвирус, свързан със саркома на Капоши. 4,6
Автоимунна генеза. Възможният автоимунен произход на ИБФ се основава на факта, че радиологични и/или хистологични прояви на обикновена интерстициална пневмония са свързани със съединително-тъканни заболявания. При наранявания на белодробната тъкан се активират пътища на вродения и придобития имунитет. Установено е, че различни видове клетки на имунната система могат да се открият в белодробната тъкан при ИБФ. видове клетки на имунната система могат да се открият в белодробната тъкан при ИБФ. Клетките на вродения имунитет, които допринасят за развитието на ИБФ, са неутрофили, моноцити и фиброцити. Те служат като прекурсори за фибробластите. Т2-хелперите и провъзпалителните цитокини са ключови компоненти на адаптивния имунитет, които играят важна роля в патогенезата. Тези процеси водят до увеличаване на профиброзните фактори като IL-9 и 13, както и TGF-β. При поява на белодробни увреждания е нужен баланс между провъзпалителни и противовъзпалителни процеси, тъй като хроничното възпаление може да доведе до фиброза.1,9
Епигенетични промени. Под влиянието на фактори от средата е показано, че се появяват епигенетични промени, които играят важна роля в патогенезата на ИБФ. Епигенетичните модификации вклюват метилиране на ДНК, модификация на хистони и промени при експресията на некодираща РНК. Установено е, че някои фактори стимулират експресията на ДНК метилтрансфераза I (DNMT1) при пациенти с ИБФ, което води до натрупване на колаген и белодробна фиброза. Открити са 2130 метилирани генетични региони, които включват гени, ключови за развитието на ИБФ. Регулирането на ДНК метилирането е доказано като ключов патогенен път при TGF-β-индуцирана белодробна фиброза.10
В Европа годишната заболеваемост от идиопатична белодробна фиброза варира между 0.09 и 0.49 на 10 000, а болестността се изчислява между 0.33 и 2.51 на 10 000.1,11,12
Заболеваемостта и болестността от идиопатична белодробна фиброза се увеличава с възрастта, като по-често боледуват мъжете. Средната възраст на пациентите при поставяне на диагнозата е около 65-70 години.12 Всяка година увеличението на средната възраст на населението води до 6,2% повишение на разпространението на ИБФ.11
Разработени са модели за оценяване на риск, които отчитат демографски, клинични и физиологични променливи, които могат да повлияят на прогнозата на заболяването. Тези модели са довели до установяването на 3 стадии на ИБФ. Смъртността от идиопатична белодробна фиброза първи стадий е 6%, за втори стадий е 16%, а за трети - 39%.12
Референции:
1. Sankari A, Chapman K, Ullah S. Idiopathic Pulmonary Fibrosis. [Updated 2024 Apr 23]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2025 Jan-. Available from: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK448162/
2. Krishna, Rachana, Kyle Chapman, and Saad Ullah. "Idiopathic Pulmonary Fibrosis." StatPearls Publishing, Treasure Island (FL), 2023.
3. Spagnolo, Paolo, et al. "Idiopathic Pulmonary Fibrosis: Disease Mechanisms and DrugDevelopment." Pharmacology & Therapeutics 222 (2021): 107798.
4. Muri J, Durcová B, Slivka R, Vrbenská A, Makovická M, Makovický P, Škarda J, Delongová P, Kamarád V, Vecanová J. Idiopathic Pulmonary Fibrosis: Review of Current Knowledge. Physiol Res. 2024 Aug 31;73(4):487-497. doi: 10.33549/physiolres.935322. PMID: 39264073; PMCID: PMC11414582.
5. Gandhi S, Tonelli R, Murray M, Samarelli AV, Spagnolo P. Environmental Causes of Idiopathic Pulmonary Fibrosis. Int J Mol Sci. 2023 Nov 18;24(22):16481. doi: 10.3390/ijms242216481. PMID: 38003670; PMCID: PMC10671449.
6. Phan THG, Paliogiannis P, Nasrallah GK, Giordo R, Eid AH, Fois AG, Zinellu A, Mangoni AA, Pintus G. Emerging cellular and molecular determinants of idiopathic pulmonary fibrosis. Cell Mol Life Sci. 2021 Mar;78(5):2031-2057. doi: 10.1007/s00018-020-03693-7. Epub 2020 Nov 17. PMID: 33201251; PMCID: PMC7669490.
7. Luppi F, Kalluri M, Faverio P, Kreuter M, Ferrara G. Idiopathic pulmonary fibrosis beyond the lung: understanding disease mechanisms to improve diagnosis and management. Respir Res. 2021 Apr 17;22(1):109. doi: 10.1186/s12931-021-01711-1. PMID: 33865386; PMCID: PMC8052779.
8. Ruaro, B., et al. "Gastroesophageal Reflux Disease in Idiopathic Pulmonary Fibrosis: Viewer or Actor? To Treat or Not to Treat?" Pharmaceuticals (Basel) 15.8 (2022).
9. Heukels, P., et al. "Inflammation and Immunity in Ipf Pathogenesis and Treatment." Respir Med 147 (2019): 79-91.
10. Mei, Qianru, et al. "Idiopathic Pulmonary Fibrosis: An Update on Pathogenesis." Frontiers in Pharmacology 12 (2022).
11. Maher, T. M., et al. "Global Incidence and Prevalence of Idiopathic Pulmonary Fibrosis." Respir Res 22.1 (2021): 197.
12. Pergolizzi, J. V., Jr., et al. "What Do We Need to Know About Rising Rates of Idiopathic Pulmonary Fibrosis? A Narrative Review and Update." Adv Ther 40.4 (2023): 1334-46.
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
