Клинична картина
Начални симптоми при възникване на болестта
Болестта може да се предшества в продължение на различно дълъг период (от няколко седмици до месеци) от различни нехарактерни оплаквания, които се срещат при всички възпалителни болести:
- обща отпадналост,
- лесна уморяемост,
- субфебрилна (до 37.5°С) или висока температура (от 37.5° до и над 39°С) с втрисане и изпотяване,
- ставни, мускулни и сухожилни болки,
- намаление на апетита, отслабване на тегло,
- психическа напрегнатост, раздразнителност
При лабораторното изследване може да се установят леко изразена анемия и ускорена СУЕ, показател за възпалителен процес. По описаните симптоми и лабораторни промени не може да се постави със сигурност диагнозата. Поставя се при появата на основните симптоми на болестта.
При голяма част от ревматичните болести в началото има сходни оплаквания – описаните по-горе нехарактерни прояви, с които болестта започва.
По данни на СЗО това са около 30% от ревматичните болести през първите 3-6 месеца, в по-редки случаи до 1 год. Тогава е трудно диференцирането на различните артрити.
Този първи начален ранен етап от развитието на бо-лестта изисква редовно проследяване на болния от ревматолог за появата на следващите, характерните симптоми, т.е. до “избистрянето” на клиничната картина.1
Основни симптоми на болестта
Артрит на стави на ръцете – подуване, леко затопляне и понякога леко зачервяване на ставите между средната и близката фаланга на пръстите, т.нар. проксимални интерфалангеални стави, близката фаланга и дланта – метакарпофалангеалните стави, китките (гривнените стави), лактите.
Отеклите стави са болезнени и сковани.
Болката е по-силна през втората половина на нощта и събужда болния от сън.
Силата на болката и дискомфортът, свързан с нея, зависят от активността на артрита и от индивидуалния болков праг на болния – минималното въздействие, което предизвиква болково усещане.
От ставите на краката най-често се засягат коленните и глезенните, следвани от ставите на пръстите на стъпалата.
Челюстните стави, гръбначният стълб и ставите на таза се засягат рядко при единични болни.
Ставите между крайната и средната фаланга на пръстите на ръцете и краката (дисталните интерфалангеални стави) не се засягат от РА.1
Сутрешна скованост – след няколко мъчителни безсънни нощни часа и с настъпването на деня ставната болка постепенно намалява и прераства в сутрешна скованост – невъзможност за волево свиване на посочените стави.
Сутрешната скованост продължава от 15-20 минути до няколко часа.
Продължителността ѝ е косвен показател за активността на артрита.
Третата особеност е, че артритът обхваща повече от четири стави, т.е. касае се за полиартрит.
В началото болестта може да започне с нехарактерно подуване, оток, болка и скованост на една (моноартрит) или на две до четири стави (олигоартрит). Подобни прояви могат да предшестват появата на всеки друг артрит.
В ранния етап от развитието на РА е трудно, в някои случаи и невъзможно поставянето на правилната диагноза със сигурност.
Болните трябва да се консултират през месец-два с ревматолог, за да се проследи развоят на бо-лестта и да се регистрира първата поява на следващите, специфични за болестта, симптоми.
Дотогава се назначава лечение като в началните стадии на всеки артрит със сходно протичане. С напредването на болестта възпалението обхваща и други стави.
Променените стави се броят не в хоризонтална, а във вертикална посока – от периферията към основата на ръката или крака.
Така например промяната на 1 или 4 стави между средната и близката фаланга на едната и другата ръка се броят за 1 става – проксималните интерфалангеални стави. По същия начин се отбелязват и ставите между близката фаланга и дланта – метакарпофалангеалните стави и т.н.1
Ставни деформации
Появяват се в напредналите стадии на болестта, най-вече при забавено диагностициране и лечение.
Пръстите са с формата на “бутон”, “бухалка” или “лебедова шия”, дланите са извити настрани като “духнати от вятър”, китките, дланите и пръстите оформят профила на “двугърба камила” според образните сравнения на старите автори, описали различните прояви на болестта.
Често лактите са свити и болният не може да изпъне ръцете си докрай. Мускулите в съседство със ставата и между костите на дланите изтъняват, мускулната сила намалява.
Посочените промени са характерни за РА, но могат да се развият и при някои болни от други видове артрит – псориатичен артрит, периферна форма на болестта на Бехтерев и др. Тогава казваме, че ставите са променени по “ревматоиден тип”.1
Възпалението обхваща не само ставите, но и близкоразположените тъкани и органи – сухожилия, сухожилни влагалища, мускули, надкостница.
Ставата губи своята външна “тъканна” опора, “разхлабва се” и става нестабилна и податлива на травми при минимални натоварвания.
Това допълнително затруднява движенията на болния и ограничава още повече неговия функционален капацитет – възможността да извършва ежедневни и професионални дейности.
Сравнително рядка възможност при РА е развитието на извънставни прояви на болестта, т.нар. “висцерализация” – освен на ставите, възпаление и на други тъкани и органи:
- на външната обвивка на сърцето (перикардит);
- на сърдечния мускул (миокардит);
- на вътрешната обвивка на сърдечните кухини (ендокардит);
- на белодробната обвивка (плеврит);
- на белия дроб (пулмонит);
- на бъбреците (нефрит);
- отлагане на специфичен белтък, наречен “амилоид”, в бъбрека (амилоидоза);
- възловидни образувания по ръба на костите (ревматоидни възли);
- анемия, кожни, костни, очни, неврологични, стомашно-чревни увреждания, инфекции и др. 1
-
Научи още за....
Референции:
1. Коларов, Златимир. Ревматоиден артрит. София: КЛМН, 2011