Епидемиология на ревматоидния артрит

Ревматоидният артрит (РА) е най-често срещаното възпалително ставно заболяване.

Характеризира се със симетрично възпаление на ставите на ръцете и краката и прогресиращ, необратим, хроничен ход.
Основните клинични прояви са ставна скованост, оток и болка, по-силна през втората половина на нощта.
Отличителна черта е ерозивният артрит – образуване на костни дефекти (кисти и ерозии) в границите на ставния ръб вследствие разрушаване на ставния хрущял и подхрущялната костна тъкан.¹

Етиология

Причината за появата на артрита е неизвестна.

Обсъжда се ролята на някои вируси, бактерии и други инфекции, но за нито една от тях болестотворната роля не е доказана.¹

Епидемиология

От РА боледува 0.8-1% от населението на Земята.

За България това прави около 55-60 хил. болни. Среща се при всички раси и във всички части на света.

Протича по-тежко при хората от по-ниските социални слоеве и подложените на тежки и продължителни физически натоварвания и неблагоприятни фактори на битовата и социалната среда. 

Жените боледуват два-три пъти по-често от мъжете. Най-често РА се изявява във възрастта между 35 и 55 год. при жените, а при мъжете – между 40 и 60 г. 

Може да се прояви и в детската възраст, и след 60 год. В първия случай се нарича ювенилен (младежки) хроничен артрит, а във втория – РА с късно начало.

РА не заплашва непосредствено живота, но при запуснати, нелекувани, непроследявани болни продължителността на живота се скъсява с няколко години вследствие на инфекции, усложнения от сърдечно-съдовата система.¹