Причината за появата на артрита не е съвсем известна, но последните проучвания в сферата сочат, че наследствената предиспозиция обуславя 60% риска за развитие на болестта. Конкретно човешките левкоцитни антигени (HLA) от клас II са основните генетични фактори за определяне на риска от развитие на заболяването. При заболелите пациенти е доказана четирикратно по-висока честота на гена на тъканната съвместимост - HLA-DR4. ⁴ Рискови са и някои алели на гена HLA-DRB1, както и полиморфизъм в различни гени като PAD14, PTPN22 и други.
Епигенетични фактори като метилиране на ДНК, хистонна модификация и регулация, медиирана от некодиращи РНК, също се свързват с по-голям риск от развитие на РА.³

Разбира се, към рисковите фактори се причисляват и тези на околната среда и начинът на живот. Тютюнопушенето е доказан рисков фактор за развитието на ревматоиден артрит. Въпреки че пасивното пушене и предишната употреба на тютюн не е доказано да оказват влияние върху активността на РА, това не се отнася и за случаите с активното тютюнопушене. Не само при установените форми, но и при ранните стадии на РА, активното пушене е свързано с по-значителна възпалителна реакция на ставите и по-високите стойности на CRP. ⁵

Обезитетът е друг рисков фактор за развитие на РА. Отчита се 30% по-висок риск за развитието на болестта при пациенти с боди макс индекс (BMI) над 30kg/m2.³

Обсъжда се и ролята на някои вируси, бактерии и други инфекции. Статистиката показва, че при инфекция с Porphyromonas gingivalis в устната кухина се образува бактериална форма на ензима пептидил-аргинин деиминаза. Вследствие на това се стимулира производството на антитела срещу циклични цитрулирани пептиди (АCCP) - стойностите им се изследват при диагностициране на ревматоиден артрит. ⁷ Друг фактор, свързан с болестността от ревматоиден артрит, е промяната в чревния микробиом. Забелязват се дисбиоза с намаляване на различните видове бактерии в гастроинтестиналния тракт, както и превалиране на някои видове като род Collinsella, които променят чревния пермеабилитет.³

През 2020 г. 17.6 милиона души по света живеят с диагноза РА. Около 2,5 пъти по-често се наблюдава при жени, отколкото при мъже.⁸ Среща се при всички раси и във всички части на света. 

Въпреки че превалира в градските райони и в страните с високи доходи³, РА протича по-тежко при хората от по-ниските социални слоеве и подложените на тежки и продължителни физически натоварвания и неблагоприятни фактори на битовата и социалната среда. 
Жените боледуват два-три пъти по-често от мъжете. Най-често РА се изявява във възрастта между 35 и 55 год. при жените, а при мъжете – между 40 и 60 г. 
Може да се прояви и в детската възраст, и след 60 год. В първия случай се нарича ювенилен (младежки) хроничен артрит, а във втория – РА с късно начало.
РА не заплашва непосредствено живота, но при запуснати, нелекувани, непроследявани болни продължителността на живота се скъсява с няколко години вследствие на инфекции, усложнения от сърдечно-съдовата система, както и от неконтролираното приемане на някои медикаменти. ³