Полиартериитис нодоза

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Нодозният полиартериит е рядка болест – боледуват около 9 души на 1 млн. от населението. За България това прави около 60-70 болни.

Среща се при всички раси и във всички части на света с известна разлика в честотата и остротата на болестните изяви при различните популации и в различните региони.

Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.

Болестта се появява най-често във възрастта между 40 и 60 год.¹

ЕТИОЛОГИЯ

На този етап от развитието на науката причината за появяването на нодозния полиартериит е неизвестна.

Обсъжда се ролята на голям брой вируси, бактерии и други инфекции, химични и медикаментозни въздействия, прилагането на серуми и ваксини и др., но за нито едно от тях болестотворната роля не е доказана със сигурност.

Най-голяма вероятност за възникването на васкулита се съдържа във вирусната хипотеза. В нейна подкрепа е фактът, че при болните от полиартериитис нодоза се установява т.нар. “австралийски антиген”, който се отъждествява с причинителя на вирусния хепатит B.¹

ПАТОГЕНЕЗА

Нодозният полиартериит се развива вследствие на автоимунни механизми.

Под въздействието на неизвестния болестотворен причинител организмът на болния синтезира автоантитела, които заедно с други фактори на имунитета, като комплемент, лимфоцити (вид бели кръвни клетки) и т.н., атакуват, възпаляват и увреждат малките и средните по калибър кръвоносни съдове. От възпалението просветът на съдовете намалява. Това затруднява снабдяването на тъканите и органите с кислород и хранителни вещества. И тъй като процесът засяга голям брой съдове, последствията (клиничните прояви) са от страна на голям брой органи. Това е причината за многоликата и разнообразна клинична картина на болестта, определяна сполучливо като “бал с маски”, както вече стана дума.

Възпалението засяга единични участъци на малките и средните по големина кръвоносни съдове.

Съдовата стена е оточна, задебелена, на места изтънена, разширена, с образуване на аневризми (торбовидно разширение на съда).

При силно изтъняване на стената на аневризмата тя може да се скъса и да се получи кръвоизлив в съответния орган.

По вътрешността на съда се отлагат различни кръвни клетки и се създава възможност за образуване на кръвни съсиреци и стеснение на просвета.

Органите, засегнати от васкулита, са бледи, в много случаи също възпалени.

Болестта нарушава функцията на засегнатите органи. Функционалният капацитет на болните е значително ограничен: в първите етапи – от активността на възпалението и от дискомфорта, свързан с него, а в крайните – от необратимите тъканни и органни промени, които снижават в значителна степен качеството на живота.

В голяма част от случаите, най-вече при забавено лечение, болните трудно се обслужват сами и се нуждаят от чужда помощ дори за обикновени и леки ежедневни дейности като обличане, тоалет, хранене и др.1

КЛИНИЧНА КАРТИНА

Клиничната картина се определя от двата основни момента:

1. Кръвоносните съдове (вид, брой и степен на засягане на съдовете);
2. Кръвоснабдяваните от тях органи (вид, брой и степен на засягане на органите).

Съчетанието между тях е различно и то е в основата на разноликата клинична картина на болестта.

• Начални симптоми са различни нехарактерни оплаквания и отклонения. Едновременно с тях се появяват и някои дискретни в началото оплаквания, които подсказват системно заболяване, т.е. че се касае за начален етап на болест с многоорганно засягане – кожен обрив по ръцете, краката и тялото, неврит (възпаление на нервите), асиметричен артрит (възпаление на ставите). Лабораторни анемия и ускорена СУЕ по описаните симптоми и промени на лабораторните показатели не може да се постави със сигурност. Диагнозата нодозен полиартериит обаче се поставя при появата на:
• Основни симптоми на болестта. Поради големия им брой и различното им съчетание при различните болни, ще ги представя под формата на таблица с отбелязване на процента (честотата), с която се срещат.¹