Липсва стадийност в развитието на болестта по определени лабораторни или инструментални показатели.

От клинична гледна точка се различават следните състояния, описани в "Ръководство на Американския колеж по ревматология/Фондацията за васкулит за лечение на полиартериит нодоза от 2021 година":¹

• Подозрение за заболяване: клинични признаци и/или симптоми, предполагащи ПАН, изключващи други състояния
• Активна болест: нови, продължителни или влошаващи се клинични признаци и/или симптоми, асоциирани с ПАН, несвързани с предишно увреждане
• Тежка болест: васкулит с животозастрашаващи или органзастрашаващи прояви (напр. бъбречно засягане, множествен мононеврит, мускулно засягане, мезентериална исхемия, коронарно засягане, исхемия на крайник)
• Нетежка болест: васкулит без животозастрашаващи или органзастрашаващи прояви (напр. леки системни симптоми, неусложнено кожно заболяване, лек възпалителен артрит)¹
• Ремисия - липса на клинични признаци или симптоми, характерни за ПАН, независимо от това дали пациентът е на имуносупресивна терапия
• Рефрактерно заболяване - персистиращо активно заболяване, въпреки предприета имуносупресивна терапия
• Релапс - рецидив на активно заболяване след период на ремисия¹

В мнозинството от случаите болестта е с продължителен хроничен ход.

Засягайки малките и средни по калибър кръвоносни съдове и произлизащите от това проблеми с кръвоснабдяването и трофиката на съответните тъкани и органи, настъпват редица усложнения в последните, като понякога част от тях могат да бъдат и перманентни. Най-често засегнатите от ПАН органи и системи са:

• Съдовата система (невлияеща се от стан­дартно лечение артериална хипертония)
• Сърцето (сърдечна недостатъчност)
• Белите дробове (дихателна недостатъчност)
• Храносмилателната система (кръвоизливи, перфорации)
• Нервната система (кръвоизливи, мозъчни инциденти)
• Кожни язви
• Инфекциите поради изтощаването и залежаването на тежко болните и намаление на защитните им сили ²

1.  Клинично изследване на болния с т.нар. физикални методи:

Анамнеза. За полиартериитис нодоза могат да бъдат зададени следните насочващи въпроси:²

• Има ли оплаквания (неспецифични) от отпадналост, лесна уморяемост, температура, став­ни болки и скованост, без видими ставни промени, раздразнителност, психична напрегнатост и др.?
• Кръгли или нишковидни са кожните обриви?
• Установява ли се повишение на кръвното налягане?
• Изтръпват ли ръцете и/или краката, затруднени ли са движенията на крайниците?
• Налице ли са стомашно-чревни оплаквания – чувство за тежест в корема, дискомфорт, коремни болки, гадене, повръщане, по-рядко кръвоизливи?
• Има ли задух, сърцебиене и др.?
  

• При огледа се установяват кръгли или нишковидни кожни обриви. Прави впечатление “измъченият” вид на болния – той е блед, отпуснат, отпаднал, изнемощял
• Чрез другите физикални методи – палпация, перкусия, палпация и аускултация,  се установява общият статус на пациента.³
  

• анемия 
• ускорена СУЕ – обикновено 60-80 и повече мм/час (показател за активен възпалителен процес)
• С-реактивен протеин (показател за активен възпалителен процес)
• наличие на белтък в урината и повишение на серумните урея, креатинин и пикочна киселина при засягане на бъбреците
• повишение на чернодробните ензими при засягане на черния дроб
• при 10-50% от болните се установява т.нар. положителен австралийски антиген, който е показател за инфектиране с вируса на хепатит Б
• имунологичните отклонения са неспецифични, срещат се и при други системни заболявания на съединителната тъкан и включват различни антитела, които атакуват и увреждат собствените тъкани и органи. Това са:
  – АНА (антинуклеарни антитела)
  – Анти-ДНК антитела (антитела срещу дезоксирибонуклеиновата киселина, която е основната съставна част на клетъчното ядро и основният носител на генетичната информация на индивида)
  – См-антиген 
  – Анти-РНП-антитела (антитела срещу рибонуклеиновата киселина)
  – Антифосфолипидни антитела – срещу различни фосфолипидни структури от мембраната на клетките
  – РФ (ревматоидни фактори) и много други
  

Срещат се и т.нар. “органоспецифични антитела”, насочени срещу специфични структури на определени органи – бъбреци, бял дроб, сърце, щитовидна жлеза, надбъбречни жлези, стомах, черен дроб, кръвни клетки и др.
Уместно е да се изследват антинуклеарните антитела, анти-ДНК-антитела, антинетруфилоцитоплазмените антитела (ANCA), антикардиолипиновите антитела, студовите антитела – т.нар. криоглобулини, и др. Обикновено тестовете са негативни за антинетруфилоцитоплазмените антитела. ^3,4

Другите инструментални образни диагностични методи, като ехография, сцинтиграфия, компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ), се прилагат при диагностициране на промените на вътрешните органи. КT ангиография може да се използва за изобразяване на промените в съдовите стени.⁴

• Биопсия на кожа, мускул, нерв, тестис или бъбрек – вземане на късче тъкан от артерията с малък разрез, оцветяването му с тъканни оцветители и/или реактиви и изследването му под микроскоп за вида на клетките, промените в тях и мн. др. Ако има проявяване в кожата, мускули или нерви, е възможно да се вземат биопсии от тези локации, като те могат да са изключително полезни при дефиниране на диагнозата.⁵
  

През 2012 година  Американската колегия по ревматология (ACR), заедно с Европейския алианс на асоциациите по ревматология (EULAR) публикуват обновени критерии с цел подобряване на диагностиката, вземайки предвид по-новите методи на диагностика и по-добро разбиране на болестта.⁷

Критерии за класификация на полиартериит нодоза (PAN) според EULAR/ACR (2012):⁷

1. Основни критерии (1 точка за всеки)

• редукция на телесна маса: повече от 4 кг загуба на тегло през последните 6 месеца (което да не се дължи на диета или други фактори).
• livedo reticularis: наличието на специфични зони на обезцветяване по кожата  (във вид на мрежеста структура).
• болка или чувствителност в тестисите: болка или чувствителност в скроталната област.
• миалгия, мускулна слабост или мускулна чувствителност: засягане на мускулатурата (миопатия или миалгия).
• периферна невропатия под формата на моно- или полиневропатия

2. Второстепенни (неосновни) критерии (1 точка за всеки)

• хипертония: стойности на систолно кръвно налягане над 140 ммHg или диастолно кръвно налягане над 90 ммHg.
• повишен серумен креатинин: показател за увреда на бъбреците
• ангиографски аномалии: ангиографски данни за засягане на средни или малки артерии (аневризми, запушвания или стенози).
• биопсия с патологичен резултат под формата на некротизиращо възпаление на малки или средни артерии.

3. Изключващи критерии

Някои заболявания трябва да бъдат изключени, преди да бъде поставена диагнозата ПАН:

• хепатит B: не се поставя диагноза полиартеритис нодоза при пациенти с хепатит B асоцииран васкулит.
• грануломатоза с полиангиит (болест на Вегенер): диагнозата ПАН няма как да бъде поставена, ако има наличие на грануломатозно възпаление.
• Системен лупус еритематозус (СЛЕ): полиартеритис нодоза не може да бъде диагностициран, ако пациентът има СЛЕ.
• Ревматоиден артрит: ПАН не се диагностицира при наличие на класически ревматоиден артрит.

Система за оценка:

Диагнозата полиартеритис нодоза се поставя при наличието на ≥ 3 точки и липсата на изключващи критерии.