Най-често засяга слепоочните, гръбначните и очните, по-рядко шийните и изключително рядко аортата и коронарните (сърдечните) артерии. Често БХ се появява заедно с ревматична полимиалгия, но едновременното им проявление не е задължително. 

Изявява се със силно главоболие и зрителни смущения. При забавено диагностициране, неправилно лечение и нередовно проследяване от ревматолог има сериозна прогноза относно зрението, породена от исхемична оптична невропатия.^1,2

Диагнозата  БХ е трудна поради неспецифичните симптоми, които се проявяват при наличие на болестта. 

• Серологични изследвания. Серологично се изследва скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), плазмен вискозитет и количество на C-реактивен протеин (CRP). Обикновено се установява удължена СУЕ и повишени нива на CRP при БХ. ^2,3
• Образни изследвания. Ултразвуков ехограф на черепа се използва, за да установи оток на темпоралната артерия, стеноза и оклузия при БХ. Това образно изследване показва между 68 и 88% чувствителност и между 77 и 91% специфичност. Може също да се приложи ядрено-магнитен резонанс на скалпените артерии, тъй като дава висока чувствителност и специфичност.^3,4

Биопсия. Биопсия на темпоралната артерия се смята за златен стандарт за диагноза на БХ. Биопсията трябва да бъде взета от най-симптоматичната зона, от опитен хирург и за предпочитане в първите 7 дни от началото на лечението.⁴

Болестта на Хортон се среща във всички части на света. Честотата ѝ е най-висока в САЩ и в страните на Северна Европа. За една година в тези страни се разболяват 10-20 нови болни на 100 000 души от населението над 50-годишна възраст. Най-висока заболеваемост се наблюдава в Скандинавия - 21,6 на 100 000 души, последвана от Северна Америка - 10,89 на 100 000 души, Океания - 7,8 на 100 000 души и Европа - 7,3 на 100 000 души.⁵

Липсват официални данни и е трудно е да се изчисли честотата на болестта на Хортон за България. Ако използваме горните данни с презумпцията, че жителите на САЩ, Европа и България принадлежат към бялата раса, можем да предположим, че за една година в България от болестта на Хортон се разболяват 160-240 души.

Заболяването се появява след 50-годишна възраст, предимно между 65-75 год. Жените боледуват от два до три пъти по-често от мъжете.⁵

Точната етиология на БХ не е изяснена. Болестта е резултат от имунно-медиирани възпалителни промени на стената на кръвоносните съдове. Подозира се генетична основа за развитието на болестта, като доказателства за това са повишената заболеваемост на база етническа основа (основно скандинавско потекло) и семейна обремененост. При БХ се наблюдава връзка в генния регион на HLA и най-вече в HLA клас II гените. Поради рядкостта на заболяването, установяването на точните локуси, които да се асоциират с болестта, е трудно.^2,3

Тютюнопушенето е установен рисков фактор за развитие на БХ особено при жени. Някои инфекции имат потенциална роля в етиологията на заболяването като херпесвируси, микоплазма, Варицела-Зостер вирус и хламидия, но за момента няма убедителни доказателства за тази взаимовръзка.²

Като другите васкулити и болестта на Хортон се развива вследствие на автоимунни механизми.

Възпалението на средно големи артерии, произхождащи от дъгата на аортата, е отличителен белег на заболяването. При БХ се наблюдава дисрегулация както на вродения, така и на придобития имунитет. Характерен е Th-1-медииран имунен отговор, с експресия на INF-γ.

Началната причина за съдово увреждане при БХ не е известна, но то води до активацията на дендритни клетки, които пребивават в адвентицията. Те отделят хемокини, които привличат CD4+ помощни Т-клетки и макрофаги в артериалната стена. Също така отделят и IL-6 и IL-18, които активират Т-клетки и промотират отделянето на INF-γ от Т-клетките. INF-γ от своя страна промотира възпаление, активиране на макрофаги и образуване на гранулома. Активираните макрофаги причиняват ендотелно увреждане и нарушение на вътрешната еластична ламина, отделят азотен оксид в интимата и се обединяват, за да образуват синцитий, което води до образуването на “гигантска клетка”.^2,6

Възпалението засяга големите и средните по калибър кръвоносни съдове на шията и главата в голяма част от тяхното протежение – най-често слепоочните, гръбначните и очните, по-рядко шийните и изключително рядко аортата и коронарните (сърдечните) артерии.

Съдовата стена е оточна, задебелена, с отлагане на определени възпалителни клетки и образуване на уплътнения.

По вътрешността на съда се отлагат различни кръвни клетки и се създава възможност за образуване на кръвни съсиреци и стеснение на просвета.^1,2

Неспецифичните начални симптоми:

• Най-често болестта започва с единични нехарактерни оплаквания – повишение на температурата над 38°С, отпадналост, лесна уморяемост, мускулни и ставни болки, полимиалгия и други начални симптоми ²
  

• Силно главоболие в слепоочната, челната или тилната част на главата, неповлияващо се от обикновените обезболяващи лекарства, сму­щаващо съня на болните. Засилва се при ресане на косата. Установява се при над 70% от болните
• Очни нарушения – намаление на силата на зрението и на зрителната острота (яснотата, с която се виждат отделните предмети), поява на двойно виждане. Най-често се засяга едното око, по-рядко двете. Може да бъде първоначална проява на болестта. Винаги са израз на активността на болестта и имат сериозна прогноза. Данни от минали изследвания сочат, че очните нарушения се установяват при 25-50%, а от съвременни – при 6-10% от болните. Обяснението за по-ниския процент от съвременните проучвания е в ранното диагностициране и своевременното лечение на болните през последните години. Очните нарушения се появяват най-често поради предна исхемична оптична невропатия, причинена от васкулит, засягащ офталмичната артерия или задните цилиарни артерии
• Нагъната, разширена, зачервена, болезнена и възпалена слепоочна артерия, с възловидни уплътнения по хода ѝ, чувствителна и реагираща със силна и неприятна болка дори при лек допир или погалване с пръст. Наблюдава се при около 50% от пациентите
• Болка при дъвчене и преглъщане, понякога болните могат да чувстват парене на езика, загуба на вкуса и да имат болки в гърлото и устата. Рядко се наблюдава и некроза на езика, породена от силното намаляване на кръвния поток ^1,2,3
  

• Ниско кръвно налягане и болки при натоварване на едната ръка
• Преходно нарушение на мозъчното кръвообращение с виене на свят, нестабилна походка, разстройства на паметта и др.
• Стенокардни (сърдечни) болки, рядко сърдечен инфаркт
• Неврит (възпаление) на периферните нерви
• Глухота ¹
  

Стандартното лечение на БХ включва използването на глюкокортикоиди, като основната цел на лечението е да предотврати загубата на зрението и да потисне активността на заболяването. Нови видове лечение са в процес на изследване, като едно от тях е използването на моноклонални антитела, които да инхибират IL-6, който се смята, че има централна роля в патологията на заболяването.⁶