Болест на Хортон

Епидемиология

Болестта на Хортон се среща във всички части на света. Честотата ѝ е най-висока в САЩ и в страните на Северна Европа. За една година в тези страни се разболяват 20-30 нови болни на 100 000 души от населението над 50-годишна възраст.

Липсват официални данни и е трудно е да се изчисли честотата на болестта на Хортон за България. Ако използваме горните данни с презумцията, че жителите на САЩ, Европа и България принадлежат към бялата раса, можем да предположим, че за една година в България от болестта на Хортон се разболяват 160-240 души.

Заболяването се появява след 50-годишна възраст, предимно между 65-75 год. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете.

Етиология

На този етап от развитието на науката причината за появяването на болестта на Хортон е неизвестна. Обсъжда се ролята на голям брой инфекции, но за нито една от тях болестотворната роля не е доказана със сигурност.
 

Патогенеза

Като другите васкулити и болестта на Хортон се развива вследствие на автоимунни механизми.

От въздействието на неизвестния болестотворен причинител организмът на болния синтезира автоантитела, които заедно с други фактори на имунитета, като комплемент, лимфоцити (вид бели кръвни клетки) и т.н., атакуват, възпаляват и увреждат големите и средните по калибър кръвоносни съдове на шията и главата. От възпалението просветът им намалява. Това затруднява снабдяването на мозъка и очите с кислород и хранителни вещества. Това е причината за поява на силно и мъчително главоболие и очни смущения с намаление на зрението и зрителната острота.
 

Патоанатомия

Възпалението засяга големите и средните по калибър кръвоносни съдове на шията и главата в голяма част от тяхното протежение – най-често слепоочните, гръбначните и очните, по-рядко шийните и изключително рядко аортата и коронарните (сърдечните) артерии.

Съдовата стена е оточна, задебелена, с отлагане на определени възпалителни клетки и образуване на уплътнения.

По вътрешността на съда се отлагат различни кръвни клетки и се създава възможност за образуване на кръвни съсиреци и стеснение на просвета.
 

Клинична картина

Неспецифичните начални симптоми:

• Най-често болестта започва с единични нехарактерни оплаквания – повишение на температурата над 38°С, отпадналост, лесна уморяемост, мускулни и ставни болки и други начални симптоми.

Основни симптоми на болестта:

• Силно главоболие в слепоочната, челната или тилната част на главата, неповлияващо се от обикновените обезболяващи лекарства, сму­щаващо съня на болните. Засилва се при ресане на косата. Установява се при над 70% от болните.
• Очни нарушения – намаление на силата на зрението и на зрителната острота (яснотата, с която се виждат отделните предмети), поява на двойно виждане. Най-често се засяга едното око, по-рядко двете. Може да бъде първоначална проява на болестта. Винаги са израз на активността на болестта и имат сериозна прогноза. Данни от минали изследвания сочат, че очните нарушения се установяват при 25-50%, а от съвременни – при 6-10% от болните. Обяснението за по-ниския процент от съвременните проучвания е в ранното диагностициране и своевременното лечение на болните през последните години.
• Нагъната, разширена, зачервена, болезнена и възпалена слепоочна артерия, с възловидни уплътнения по хода ѝ, чувствителна и реагираща със силна и неприятна болка дори при лек допир или погалване с пръст.
• Болка при дъвчене и преглъщане, понякога болните могат да чувстват парене на езика, загуба на вкуса и да имат болки в гърлото и устата.

Рядко срещани симптоми при болест на Хортон са:

• ниско кръвно налягане и болки при натоварване на едната ръка;
• преходно нарушение на мозъчното кръвообращение с виене на свят, нестабилна походка, разстройства на паметта и др.;
• стенокардни (сърдечни) болки, рядко сърдечен инфаркт;
• неврит (възпаление) на периферните нерви;
• глухота.

Обикновено болните развиват няколко от посочените симптоми и прояви, най-често главоболието и очните смущения.