ЛЕЧЕНИЕ
1. Повлияване на възпалението – кортикостероиди системно и като пулс-терапия:
в продължение на месеци и години в зависимост от:
- ефекта от лечението;
- състоянието на организма на болния;
- придружаващите заболявания и лечения;
- усложненията от болестта и
- евентуалните усложнения от лечението и много други специфични моменти, които са в компетенцията на лекуващия ревматолог.
2. Потискане на активността, забавяне и при възможност спиране развитието на болестта – имуносупресори (променящи болестната активност препарати):
3. Повлияване на възпалението, болката и сковаността със специфични средства – СОХ2 инхибитори.
4. Профилактика на нежеланите стомашно-чревни ефекти – гастропротективни средства.
5. Други средства:
- съдоразширяващи препарати,
- противокръвосъсирващи средства,
- пулсове с имуновенин
6. Подобряване на общото състояние на болния и повлияване на възпалението, болката и сковаността с неспецифични средства – рехабилитация, по-рядко физиотерапия.
7. При инфекции – антибиотици в адекватни дози.
8. Много е важно болният да поддържа добра хигиена на носа и устната кухина, за да се намали рискът от инфекции върху разязвената носна лигавица. 1
ТРУДОСПОСОБНОСТ
В острия стадий на болестта болните са нетрудоспособни както за физически, така и за интелектуален труд. При потискане на активността трудоспособността за интелектуален труд се възстановява в голяма степен. За целта е нужен редовен контакт между болния и лекуващия ревматолог.1
ПРОГНОЗА
Не е възможно пълно излекуване от синдрома на Вегенер. Прогнозата се определя от степента на засягането на горните дихателни пътища, белия дроб, бъбреците и развитите усложнения.
Своевременното лечение забавя развитието на болестта, облекчава болния, намалява риска от усложнения и инвалидизиране, удължава и подобрява качеството на живота.
При отказ от лечение значително се повишава рискът от съкращаване на продължителността на живота поради бързото напредване на болестта и развитието на усложнения, инфекции и др. вследствие изтощаването, залежаването и намалението на защитните сили на болните. 1
ПРОФИЛАКТИКА
Поради непознаването на причинителя на този етап от развитието на науката не е открита специфична профилактика на синдрома на Вегенер, т.е. няма мерки, чието спазване да гарантира по-нисък риск от развитие на болестта.
Профилактичните мерки са насочени към болните – да се овладее активността на болестта и да се намали рискът от усложнения. Това се постига с три основни и много съществени момента:
1. Ранна диагноза;
2. Своевременно ранно и агресивно лечение с кортикостероиди и имуносупресори, преди да настъпят необратимите некротични органни промени в дихателната и бъбречната система;
3. Предпазване от инфекции с хигиена и своевременно антибиотично лечение при появата им. 1
-
Научи още за....
Референции:
1. Коларов, Златимир. Ревматоиден артрит. София: КЛМН, 2011