Лечение на Синдром на Вегенер

ЛЕЧЕНИЕ
 

1. Повлияване на възпалението – кортикостероиди системно и като пулс-терапия:

в продължение на месеци и години в зависимост от:

• ефекта от лечението;
• състоянието на организма на болния;
• придружаващите заболявания и лечения;
• усложненията от болестта и
• евентуалните усложнения от лечението и много други специфични моменти, които са в компетенцията на лекуващия ревматолог.

2.  Потискане на активността, забавяне и при възможност спиране развитието на болестта – имуносупресори (променящи болестната активност препарати):

3.  Повлияване на възпалението, болката и сковаността със специфични средства – СОХ2 инхибитори.

4.  Профилактика на нежеланите стомашно-чревни ефекти – гастропротективни средства.

5.  Други средства:

• съдоразширяващи препарати,
• противокръвосъсирващи средства,
• пулсове с имуновенин 

6.  Подобряване на общото състояние на бол­ния и повлияване на възпалението, болката и сковаността с неспецифични средства – рехабилитация, по-рядко физиотерапия.

7.  При инфекции – антибиотици в адекватни дози.

8.  Много е важно болният да поддържа добра хигиена на носа и устната кухина, за да се намали рискът от инфекции върху разязвената носна лигавица. ¹

ТРУДОСПОСОБНОСТ
 

В острия стадий на болестта болните са нетрудоспособни както за физически, така и за интелектуален труд. При потискане на активността трудоспособността за интелектуален труд се възстановява в голяма степен. За целта е нужен редовен контакт между болния и лекуващия ревматолог.¹

ПРОГНОЗА
 

Не е възможно пълно излекуване от синдрома на Вегенер. Прогнозата се определя от степента на засягането на горните дихателни пътища, белия дроб, бъбреците и развитите усложнения.

Своевременното лечение забавя развитието на болестта, облекчава болния, намалява риска от усложнения и инвалидизиране, удължава и подобрява качеството на живота.

При отказ от лечение значително се повишава рискът от съкращаване на продължителността на живота поради бързото напредване на болестта и развитието на усложнения, инфекции и др. вследствие изтощаването, залежаването и намалението на защитните сили на болните. ¹

ПРОФИЛАКТИКА
 

Поради непознаването на причинителя на този етап от развитието на науката не е открита специфична профилактика на синдрома на Вегенер, т.е. няма мерки, чието спазване да гарантира по-нисък риск от развитие на болестта.

Профилактичните мерки са насочени към болните – да се овладее активността на болестта и да се намали рискът от усложнения. Това се постига с три основни и много съществени момента:

1.   Ранна диагноза;

2.  Своевременно ранно и агресивно лечение с кортикостероиди и имуносупресори, преди да настъпят необратимите некротични органни промени в дихателната и бъбречната система;

3.  Предпазване от инфекции с хигиена и своевременно антибиотично лечение при появата им. ¹