Диагноза и стадии на хроничната лимфоцитна левкемия

Диагнозата на ХЛЛ се основава на три главни критерия:
 

• Пълна кръвна картина: Трайно (≥ 3 месеца) увеличение на броя лимфоцитите (≥ 5 х 10⁹/l) в периферната кръв. ^1,2
• Кръвна намазка:  Левкемичните клетки имат характерни особености – те са малки, зрели лимфоцити с тясна ивица цитоплазма и плътни ядра без видими нуклеоли, които имат частично агрегиран хроматин. ^1,2
• Имунофенотипизация на циркулиращите лимфоцити: Коекспресия на CD5 антигена и В-клетъчните повърхностни антигени CD19, CD20 и CD23. Нивата на повърхностния имуноглобулин, CD20 и CD79b са очаквано по-ниски в сравнение с тези на нормалните B-клетки.³

За пълна диагностика и определяне на прогнозата на заболяването се извършва и  костно-мозъчна биопсия.⁴

Определяне на стадия
 

Тъй като естествения ход на заболяването е изключително разнообразен, през 80-те години на миналия век са разработени и въведени клинични системи за определяне на стадия на заболяването. Тези системи групират пациентите въз основа на техния риск (нисък, среден и висок) при диагностициране, което помага за определяне на очакваната преживяемост и за вземането на терапевтични решения.      

Използват се две системи за определяне на стадия на ХЛЛ: ^5,6

• Rai модицифицирана (по-често използвана в САЩ) стадии 0–IV.
• Binet (по-честа в Европа) стадии A–C.

Системите на Rai и Binet са широко използвани и са основата за определяне на прогнозата на заболяването, но освен тях е необходима и по-детайлна прогностична информация за оптимизиране на избора на терапевтични стратегии.

Прогноза

Прогнозата при болните с ХЛЛ може значително да варира поради различното протичане на болестта.¹
При болните с минимални оплаквания и симптоми очакваната продължителност на живота не се повлиява, докато болните с агресивен и прогресиращ ход на заболяването имат значително намалена преживяемост след диагностициране.⁸

Пациентите с напреднала ХЛЛ (стадии III-IV по Rai и стадий С по Binet) имат значимо по-ниска (повече от 3-4 год.) очаквана продължителност на живота в сравнение с общата популация (данни за Обединеното кралство).⁹

Оценени са няколко прогностични маркери с оглед по-точна прогноза на клиничния ход, особено в ранните стадии на ХЛЛ:
 

• Цитогенетични отклонения
  

- делеции 11q и 17p са свързани с лоша прогноза, докато само делеция 13q е свързана с благоприятна прогноза

• IgHV мутационен статус:

Пациентите, които имат ХЛЛ клетки с немутирали IgHV гени, имат по-неблагоприятна прогноза от тези с мутирали IgHV гени.

• Експресия на ZAP-70:

ZAP-70 позитивните пациенти имат по-голяма вероятност от прогресия в сравнение с ZAP-70 негативните.

• CD38 имунофенотип:

Повишената експресия на CD38 корелира с по-лоша прогноза.
 

Допълнителни изследвания, които могат да осигурят важна информация за патогенезата и могат да бъдат от полза за прогнозата на заболяването са серумния β2-микроглобулин за определяне на вероятността от трансформация в синдром на Рихтер или директен антиглобулинов тест (DAT) и билирубин за оценка на подлежащата хемолиза.

Стремежът към вземане на по-информирани клинични решения е довел до разработката на мултивариантни модели, които комбинират отделните маркери.⁸

За прогнозата също имат значение и характеристиките на пациента – възраст, пол, съпъстващи медицински състояния и физическо състояние.
 

Оценка на физическото състояние на пациента

Според европейските препоръки за диагностика, лечение и проследяване на ХЛЛ при обсъждането на терапевтична стратегия, освен стадия на заболяването се взема предвид и физическото състояние на пациента. Определянето на физическото състояние е важно, тъй като дава представа за способността на пациентите да понесат агресивна терапия.¹

Съпътстващите заболявания също влияят върху избора на терапия при пациентите с ХЛЛ. Техният брой и тежест могат да бъдат определени при общ преглед или с помощта на специфични средства като кумулативната скала за оценка на заболяването (CIRS - cumulative illness rating scale). CIRS е валидиран инструмент за оценка на съпътстващите заболявания при ХЛЛ, който разпределя пациентите в две групи: в добра форма (fit) и в недобра форма (unfit).