Целта на лечението на ХЛЛ зависи от физическото състояние на пациента, съпътстващите заболявания и прогностичните фактори.

Пациентите с ХЛЛ, които нямат симптоми или са в ранен стадии на заболяването се проследяват като се прилага стратегията „изчакване под наблюдение“. При поява на B-симптоми (повишена температура, нощно изпотяване, силна отпадналост и загуба на тегло без наличие на инфекция) и/или хематологични отклонения се започва лечение.

Целите на лечението са в зависимост от общата оценка на физическото състояние– пациентите в добра форма трябва да се лекуват с най-ефективното лечение независимо от възрастта с цел удължаване на преживяемостта без прогресия и, по възможност, на общата преживяемост. Пациентите в увредено състояние трябва да получават лечение адаптирано към тежестта на съпътстващите заболявания като се осигури баланс между токсичност и терапевтична полза. Главната терапевтична цел е постигането на отговор и облекчаване на симптомите.^1,3

Критериите на International Workshop on Chronic Lymphocytic Leukemia (iwCLL) за „активно заболяване“, показано за лечение включват:

• Конституционални симптоми при пациенти като температура над 38.0 градуса Целзий за ≥2 седмици без данни за инфекция, нощно изпотяване за ≥1 месец без данни за инфекция, неволна загуба на тегло с ≥10% през предходните 6 месеца, силна умора и бързо засищане.
• Прогресивна лимфоцитоза с >50% увеличение на лимфоцитите за период от 2 месеца или време на удвояване на лимфоцитите (LDT) <6 месеца. LDT се получава чрез линейна регресионна екстраполация на абсолютния брой лимфоцити на интервал от 2 седмици за период от 2 до 3 месеца. Може да се наложи пациенти с начален брой лимфоцити в кръвта <30 000/mcL да бъдат наблюдавани за по-дълъг период от време, за да се определи LDT. Също така трябва да се изключат други допринасящи фактори за лимфоцитоза/ лимфаденопатия (напр. инфекция), различни от ХЛЛ.
• Пациенти с бърза прогресия на заболяването, като масивна (т.е. ≥6 cm под лява ребрена дъга)/прогресивна/симптоматична спленомегалия или масивни лимфни възли (т.е. ≥10 cm в най-дългия диаметър)/прогресивна/симптоматична лимфаденопатия.
• Автоимунна хемолитична анемия и/или автоимунна тромбоцитопения, която се повлиява слабо или не се повлиява от кортикостероиди.
• Доказателства за прогресираща костно-мозъчна недостатъчност чрез развитие/влошаване/симптоматична анемия и/или тромбоцитопения.
• Пациенти с повтарящи се инфекции.⁴

Пациенти с активно заболяване

Основната цел на системната терапия е облекчаване на симптоматиката, продължителна ремисия и удължаване на преживяемостта при пациентите.  Въпреки многото научни постижения, симптоматичната ХЛЛ остава нелечимо заболяване. За пациенти, при които  се обмисля лечение, трябва да се направи комплексна оценка. Изборът на начална терапия при пациенти със симптоматична/напреднала ХЛЛ се основава на физическото състояние на пациента, неговите предпочитания, характеристиките на тумора и целите на терапията.

Групите лекарства, използвани при лечението на ХЛЛ, включват:

• Моноклонални антитела
• Инхибитори на тирозинкиназата на Брутон
• BCL-2 инхибитори 
• Пуринови аналози 
• Алкилиращи агенти 
• PI3K инхибитори⁴

Рефрактерна/Релапсирала ХЛЛ

Важно е хистологично да се потвърди рецидивирала/рефрактерна ХЛЛ преди повторно започване на лечението. Рецидив на ХЛЛ при асимптоматични пациенти трябва да се наблюдава за симптоми, изискващи лечение. Задължително трябва да се изключи трансформация на Рихтер. Избраното лечение при рецидив зависи от първоначалното използвано лечение и първоначалната продължителност на отговора към това лечение.

Алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки рядко се провежда при ХЛЛ, но се използва в рефрактерни случаи при подходящи пациенти.⁴ Това са пациенти в добра форма с напреднало, активно заболяване с del (17p) или TP53 мутации или при ранен рецидив.³

Палиативната лъчева терапия може да се приложи на резистентни на химиотерапия области на лимфаденопатия, черен дроб и далак. Пълното облъчване на тялото понякога помага за временно облекчаване на симптомите.⁴