Адювантна терапия с Tecentriq при ранен НДРБД

TECENTRIQ®

Тази страница съдържа обективна и балансирана информация относно продукт на Рош и е предназначена само за медицински специалисти. За да я достъпите, молим да влезете с Вашето потребителско име и парола или да се регистрирате.

Вход

Регистрация

Ефикасност

Хирургията е основното лечение и най-добрата възможност за излекуване на пациенти с резектабилен НДРБД стадий I–III и може да бъде допълнена от адювантна и/или неоадювантна химиотерапия в зависимост от степента на заболяването. ¹

Целта на адювантната противoтуморна имунотерапия е да предотврати рецидиви чрез таргетиране на микрометастазите. Тя активира имунния отговор след операция, което води до стимулиране на Т-клетки, които следят за останали туморни клетки. ²

Данните обаче показват, че при повечето пациенти с опериран НДРБД стадий II и III, дори при тези, които получават адювантна химиотерапия, ракът се появява отново в рамките на 5 години. Това се случва при 62% от пациентите в стадий II и при 76% от пациентите в стадий III. Поради тази висока честота на рецидиви при НДРБД стадий II–III има нужда от нови системни терапии, въпреки наличието на базирана на платина химиотерапия като установен стандарт на лечение с демонстрирана клинична полза. ³

Tecentriq (Atezolizumab) е първата противотуморна имунотерапия, която демонстрира значително намаляване на риска от рецидив на заболяването или смърт при пациенти с резектабилен НДРБД PD-L1 ≥50%, стадий II–IIIA, когато се прилага след базирана на платина химиотерапия. ^5,6,8

Клинична полза се наблюдава последователно в повечето клинично значими подгрупи в популацията PD-L1 TC ≥1%, стадий II–III и PD-L1 TC ≥50%, стадий II–III, включително и при двата типа хистологии, стадий II и III на заболяването и при пациенти със засягане на лимфен възел.

IМpower 010 е рандомизирано, многоцентрово, отворено Фаза III проучване, сравняващо действието на Tecentriq (Atezolizumab) и BSC след адювантна химиотерапия при оперирани пациенти с НДРБД стадий IB–IIIA. ⁹

В проучването участват пациенти на 18 или повече години с напълно резециран НДРБД в стадий IB (тумори ≥4 cm) - IIIA, оценен според 7-мо издание на TNM класификацията. Пациентите рандомизирани в две рамена. В едното рамо получават Atezolizumab (1200 mg на всеки 21 дни; за 16 цикъла или 1 година). В другото рамо получават BSC (най-доброто поддържащо лечение) след адювантна платина базирана химиотерапия (един до четири цикъла).

То постига своята първична крайна точка, демонстрирайки 34% намаление на риска от рецидив на заболяването или смърт (DFS; HR 0,66) при пациенти с резектабилен НДРБД, PD-L1 ≥ 1%, стадий II–III. ^5,6

DFS на проследяване ~5 години за OS. Подобрението за преживяемост свободна от заболяване (DFS) корелира с нивото на експресия на PD-L1 с най-голяма степен на полза при популация PD-L1 TC ≥ 50% с намаление на риска от рецидив на заболяването или смърт от 57% в полза на адювантен Tecentriq спрямо BSC (DFS HR 0,43). Тази полза преминава в позитивен и клинично значим тренд по отношение на OS. ^6,7

Адювантното лечение с Tecentriq демонстрира значително подобрение в преживяемостта свободна от заболяване (DFS) при пациенти с експресия на PD-L1 TC ≥50%. При тази група рискът от рецидив или смърт е намален с 57% в сравнение с BSC (HR 0,43; 95% CI 0,32–0,57).

След проследяване от над 5 години резултатите показват, че при пациенти с експресия на PD-L1 ≥50%, без известни EGFR или ALK мутации, адювантното лечение с Tecentriq (атезолизумаб) демонстрира значително подобрение по отношение на преживяемост свободна от заболяване (DFS) и общата преживяемост (OS). Отчита се намаление на риска от рецидив с 57% в полза на атезолизумаб в сравнение с BSC (HR 0,43). Подобрената DFS корелира с тенденция към по-добри резултати в OS - намаление на риска от смърт с 53% (HR 0,47) в полза на атизолизумаб.

Профил на безопасност

Профилът на безопасност за адювантен Tecentriq (Atezolizumab) е приемлив и съответства на този, установен за монотерапия с Tecentriq при множество индикации и линии на терапия. ^6,7

Най-често срещаните нежелани реакции от Tecentriq (Atezolizumab), когато се използва като монотерапия, включват:

Усещане за умора или слабост
Намален апетит
Гадене
Кашлица
Задух

Допълнителни данни за безопасност, докладвани в IMpower010

Фатални НЛР настъпват при 3,8% от пациентите, получаващи Tecentriq. Tе включват смърт (съобщена като необяснима смърт и смърт по неизвестна причина), аспирация, хронична обструктивна белодробна болест, белодробна емболия, остър инфаркт на миокарда, сърдечен арест, механичен илеус, сепсис, мозъчен инфаркт и оклузия на устройство (по 1 пациент). ¹⁰

Сериозни НЛР възникват при 28% от пациентите, получаващи Tecentriq. Най-честите (>2%) са пневмония, хронична обструктивна белодробна болест и пневмонит. ¹⁰

Свързани с лечението сериозни НЛР се докладват при 8,4 % от пациентите в рамото с TECENTRIQ (n=24/286) в сравнение с 15,6 % при химиотерапия (n=41/263). 6 % от пациентите са прекъснали лечението с Tecentriq поради НЛР спрямо 16 % при химиотерапия. ¹⁰

Най-често срещаните НЛР (≥2 пациенти), довели до прекратяване на лечението, са периферна невропатия и пневмонит. ¹⁰

НЛР, водещи до прекъсване на лечението с Tecentriq, възникват при 26% от пациентите. Най-често срещаните (>1%) са повишена ALT, повишена AST, пневмонит, пирексия, пневмония и инфекция на горните дихателни пътища. ¹⁰

Свързани с лечението НЛР от 3 до 4 степен се появяват при 13% (n=37/286) от пациентите, приемащи Tecentriq, спрямо 44% (n=116/263) с химиотерапия на основата на платина. ¹⁰

Референции:

1. Postmus PE, Kerr KM, Oudkerk M, Senan S, Waller DA, Vansteenkiste J, Escriu C, Peters S; “ESMO Guidelines Committee. Early and locally advanced non-small-cell lung cancer (NSCLC): ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up”, Ann Oncol. 2017 Jul 1;28(suppl_4):iv1-iv21.
2. Versluis JM, Long GV, Blank CU. “Learning from clinical trials of neoadjuvant checkpoint blockade“. Nat Med. 2020 Apr;26(4):475-484.
3. Pignon J-P, Tribodet H, Scagliotti GV, et al; “LACE Collaborative Group. Lung adjuvant cisplatin evaluation: a pooled analysis by the LACE Collaborative Group“, J Clin Oncol. 2008, 26:3552-3559.
4. КХП Tecentriq
5. Heather A. Wakelee et al., “IMpower010: Primary results of a phase III global study of atezolizumab versus best supportive care after adjuvant chemotherapy in resected stage IB-IIIA non-small cell lung cancer (NSCLC)“, JCO, 2021, 39:8500-8500.
6. Felip E et al., “Atezolizumab vs best supportive care in stage II-IIIA NSCLC with high PD-L1 expression: sub-analysis from the pivotal phase III IMpower010 study“, ELCC 2022, abstract 80O
7. Felip E et al., “Adjuvant atezolizumab after adjuvant chemotherapy in resected stage IB–IIIA non-small-cell lung cancer (IMpower010): a randomised, multicentre, open-label, phase 3 trial“, Lancet 2021; 398(10308): 1344-1357
8. Mirsadraee S, Oswal D, Alizadeh Y, Caulo A, van Beek E Jr. “The 7th lung cancer TNM classification and staging system: Review of the changes and implications.” World J Radiol. 2012 Apr 28;4(4):128-34.
9. Lababede O, Meziane MA. “The 8th Edition of TNM Staging of Lung Cancer: Reference Chart and Diagrams.” Oncologist. 2018 Jul;23(7):844-848.
10. Spigel DR, De Marinis F, Giaccone G, et al. “IMpower110: interim OS analysis of a phase III study of atezolizumab (atezo) vs platinum-based chemotherapy (chemo) as 1L treatment (tx) in PD-L1-selected NSCLC.” Presented at: ESMO Congress; September 27, 2019; Barcelona, Spain.