?qlt=92&ts=1751466167764&dpr=off)
Тази секция е предназначена за медицински специалисти и е достъпна само след вписване или регистрация.
Тази страница съдържа обективна и балансирана информация относно продукт на Рош и е предназначена само за медицински специалисти. За да я достъпите, молим да влезете с Вашето потребителско име и парола или да се регистрирате.
Антителата, блокиращи PD-1/PD-L1, към чиито клас спада Tecentriq (Atezolizumab), се използват в терапията на различни видове рак чрез мобилизиране на имунната система на организма. Тези т.нар. имунотерапии действат чрез инхибиране на взаимодействието между протеина PD-1 на имунните клетки и PD-L1 на туморните клетки - механизъм, който туморите използват, за да избегнат откриване от имунната система. 1
Прекъсването на взаимодействието между PD-1/PD-L1 води до засилване на имунния отговор, който е насочен не само към туморните клетки, но може да засегне и нормалните тъкани. Това явление е в основата на различните странични ефекти, свързани с този вид лекарствени препарати, вариращи от леки възпалителни реакции до по-тежки автоимуноподобни състояния. 1
Резюме на профила на безопасност
Данните за безопасност на атезолизумаб като монотерапия се основават на сборни данни от 5 039 пациенти с множество видове тумори. Най-честите нежелани реакции (> 10%) са умора (29,3%), намален апетит (20,1%), обрив (19,7%), гадене (18,8%), кашлица (18,2%), диария(18,1%), пирексия (17,9%), диспнея (16,6%), артралгия (16,2%), сърбеж (13,3%), астения (13%), болка в гърба (12,2%), повръщане (11,7%), инфекция на пикочните пътища (11%) и главоболие (10,2%).
Безопасността на атезолизумаб, приложен в комбинация с други лекарствени продукти, е оценена при 4 535 пациенти с множество видове тумори. Най-честите нежелани реакции (≥ 20%) са анемия (36,8%), неутропения (36,6%), гадене (35,5%), умора (33,1%), алопеция (28,1%), обрив (27,8%), диария (27,6%), тромбоцитопения (27,1%), запек (25,8%), намален апетит (24,7%) и периферна невропатия (24,4%).
Списък на нежеланите реакции в табличен вид
Нежеланите лекарствени реакции (НЛР) са изброени по-долу по системо-органен клас (СОК) по MedDRA и категории по честота. Използвани са следните категории по честота: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до <1/10), нечести (≥1/1000 до <1/100), редки (≥1/10 000 до <1/1000), много редки (<1/10 000). Във всяка група по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност. 1
a Включва съобщения за инфекция на пикочните пътища, цистит, пиелонефрит, инфекция на пикочните пътища, причинена от Escherichia, бактериална инфекция на пикочните пътища, инфекция на бъбреците, остър пиелонефрит, хроничен пиелонефрит, пиелит, абсцес на бъбрека, стрептококова инфекция на пикочните пътища, уретрит, микотична инфекция на пикочните пътища, инфекция на пикочните пътища, причинена от Pseudomonas.
б Включва съобщения за пневмония, бронхит, инфекция на долните дихателни пътища, инфекциозен плеврален излив, трахеобронхит, атипична пневмония, белодробен абсцес, инфекциозна екзацербация на хронична обструктивна болест на дихателните пътища, параканцерозна пневмония, пиопневмоторакс, плеврална инфекция, постпроцедурна пневмония.
в Включва съобщения за повишен креатинин в кръвта, хиперкреатининемия.
г Включва съобщения за имунна тромбоцитопения, тромбоцитопения, намален брой тромбоцити.
д Включва съобщения за неутропения, намален брой неутрофили, фебрилна неутропения, неутропеничен сепсис, гранулоцитопения.
е Включва съобщения за намален брой бели кръвни клетки, левкопения.
ж Включва съобщения за лимфопения, намален брой лимфоцити.
з Включва съобщения за реакция, свързана с инфузията, синдром на освобождаване на цитокини, свръхчувствителност, анафилаксия.
и Включва съобщения за наличие на антитиреоидни антитела, автоимунен хипотиреоидизъм, автоимунен тиреоидит, понижен тироид стимулиращ хормон в кръвта, повишен тироид стимулиращ хормон в кръвта, еутиреоиден болестен синдром, гуша, хипотиреоидизъм, имуномедииран хипотиреоидизъм, имуномедииран тиреоидит, микседем, първичен хипотиреоидизъм, нарушение на щитовидната жлеза, понижени тиреоидни хормони, отклонения във функционалните тироидни показатели, тиреоидит, остър тиреоидит, понижен тироксин, понижен свободен тироксин, повишен свободен тироксин, повишен тироксин, понижен трийодтиронин, повишен трийодтиронин, отклонения в нивата на свободния трийодтиронин, понижен свободен трийодтиронин, повишен свободен трийодтиронин, тих тиреоидит.
й Включва съобщения за хипертиреоидизъм, Базедова болест, ендокринна офталмопатия,екзофталм.
к Включва съобщения за захарен диабет, захарен диабет тип 1, диабетна кетоацидоза,кетоацидоза.
л Включва съобщения за надбъбречна недостатъчност, намалено ниво кортикотропин в кръвта, глюкокортикоиден дефицит, първична надбъбречна недостатъчност, вторична адренокортикална недостатъчност.
м Включва съобщения за хипофизит, хипопитуитаризъм, вторична адренокортикална недостатъчност, нарушение на терморегулацията.
н Включва съобщения за хипомагнезиемия, понижен магнезий в кръвта.
о Включва съобщения за периферна невропатия, автоимунна невропатия, периферна сензорна невропатия, полиневропатия, herpes zoster, периферна моторна невропатия, невралгична амиотрофия, периферна сензомоторна невропатия, токсична невропатия, аксонална невропатия, лумбосакрална плексопатия, невропатична артропатия, инфекция на периферните нерви, неврит, имуномедиирана невропатия.
п Включва съобщения за синдром на Guillain-Barré, възходяща вяла парализа, демиелинизираща полиневропатия.
р Включва съобщения за енцефалит, автоимунен енцефалит, менингит, асептичен менингит, фотофобия.
с Включва съобщения за миастения гравис.
т Включва съобщения за миокардит, автоимунен миокардит, имуномедииран миокардит.
у Включва съобщения за пневмонит, белодробна инфилтрация, бронхиолит, имуномедиирана белодробна болест, имуномедииран пневмонит, интерстициална белодробна болест, алвеолит, намалена белодробна прозрачност, белодробна фиброза, белодробна токсичност, радиационен пневмонит.
ф Включва съобщения за диария, спешни позиви за дефекация, чести изхождания, стомашно-чревен хипермотилитет.
х Включва съобщения за колит, автоимунен колит, исхемичен колит, микроскопичен колит, улцерозен колит, диверсионен колит, еозинофилен колит, имуномедииран ентероколит.
ц Включва съобщения за орофарингеална болка, орофарингеален дискомфорт, дразнене в гърлото.
ч Включва съобщения за автоимунен панкреатит, панкреатит, остър панкреатит, повишена липаза, повишена амилаза.
ш Включва съобщения за асцит, автоимунен хепатит, чернодробна цитолиза, хепатит, остър хепатит, токсичен хепатит, хепатотоксичност, имуномедииран хепатит, нарушение на черния дроб, лекарствоиндуцирано увреждане на черния дроб, чернодробна недостатъчност, чернодробна стеатоза, чернодробна лезия, чернодробно увреждане, кръвоизлив от варици на хранопровода, варици на хранопровода, спонтанен бактериален перитонит.
щ Включва съобщения за акне, мехури, дерматит, акнеиформен дерматит, алергичен дерматит, медикаментозно-индуциран обрив, екзема, инфектирана екзема, еритем, еритем на клепача, обрив на клепача, фиксиран лекарствен обрив, фоликулит, фурункул, дерматит на ръката, имуномедииран дерматит, мехури по устната, мехури в устата, изпълнени с кръв, синдром на палмарно-плантарна еритродизестезия, пемфигоид, обрив, еритематозен обрив, макулозен обрив, макуло-папулозен обрив, морбилиформен обрив, папулозен обрив, папулосквамозен обрив, сърбящ обрив, пустулозен обрив, везикуларен обрив, скротален дерматит, себореен дерматит, кожна ексфолиация, кожна токсичност, кожна язва, обрив на мястото на съдов достъп.
ъ Включва съобщения за мускуло-скелетна болка, миалгия, болка в костите.
ю Включва съобщения за миозит, рабдомиолиза, ревматична полимиалгия, дерматомиозит, мускулен абсцес, наличие на миоглобин в урината, миопатия, полимиозит.
я Включва съобщения за протеинурия, наличие на протеин в урината, хемоглобин в урината, отклонение в показателите при изследване на урината, нефротичен синдром, албуминурия.
аа Включва съобщения за нефрит, автоимунен нефрит, нефрит при пурпура на Henoch-Schonlein, паранеопластичен гломерулонефрит, тубулоинтерстициален нефрит.
аб Включва съобщения за хипокалиемия, намален калий в кръвта.
ав Включва съобщения за хипонатриемия, намален натрий в кръвта.
аг Включва съобщения за хипоксия, намалена сатурация с кислород, намалено парциално налягане на кислород.
ад Включва съобщения за алопеция, мадароза, алопеция ареата, алопеция тоталис, хипотрихоза.
ае Включва съобщения за хипертония, повишено кръвно налягане, хипертонична криза, повишено систолно кръвно налягане, диастолна хипертония, неадекватен контрол над кръвното налягане, хипертонична ретинопатия, хипертонична нефропатия, есенциална хипертония, ортостатична хипертония.
аж Включва съобщения за сепсис, септичен шок, уросепсис, неутропеничен сепсис, пулмонален сепсис, бактериален сепсис, сепсис, причинен от Klebsiella, абдоминален сепсис, сепсис, причинен от Candida, сепсис, причинен от Escherichia, сепсис, причинен от Pseudomonas, сепсис, причинен от Staphylococcus.
аз Включва съобщения за булозен дерматит, ексфолиативен обрив, мултиформен еритем, ексфолиативен дерматит, генерализиран ексфолиативен дерматит, токсичен кожен обрив, синдром на Stevens-Johnson, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, токсична епидермална некролиза, кожен васкулит.
аи Включва съобщения за неинфекциозен цистит и имуномедииран цистит.
ай Включва съобщения за назофарингит, назална конгестия и ринорея.
ак Включва съобщения за псориазис, псориазиформен дерматит.
ао Включва съобщения за перидкардит, перикарден излив, сърдечна тампонада и констриктивен перикардит.
ап Включва съобщения за суха кожа, ксероза ар Включва съобщения за лихеноидна кератоза, лихен склерозус и лихен планус
Описание на избрани нежелани реакции
Данните по-долу отразяват информация за значими нежелани реакции при приложение на атезолизумаб като монотерапия в клинични изпитвания (вж. точка 5.1). Представени са подробности относно значими нежелани реакции при приложение на атезолизумаб в комбинация, ако са наблюдавани клинично значими разлики в сравнение с атезолизумаб като монотерапия. Указанията за овладяване на тези нежелани реакции са описани в точки 4.2 и 4.4.
Имуномедииран пневмонит
Пневмонит е възникнал при 3,0% (151/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Трима от тези пациенти са с летален изход. Медианата на времето до поява е 3,7 месеца (граници: 3 дни до 29,8 месеца). Медианата на продължителността е 1,7 месеца (граници: 0 дни до 27,8+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Пневмонит е довел до преустановяване на приложението на атезолизумаб при 41 (0,8%) пациенти. Пневмонит, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при 1,8% (92/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Имуномедииран хепатит
Хепатит е възникнал при 1,7% (88/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Трима от 88 пациенти са с летален изход. Медианата на времето до поява е 1,4 месеца (граници: 0 дни до 26,3 месеца). Медианата на продължителността е 1 месец (граници: 0 дни до 52,1 + месеца; + посочена цензурирана стойност). Хепатит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 46 (0,9%) пациенти. Хепатит, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при 2,6% (130/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Имуномедииран колит
Колит е възникнал при 1,2% (62/5039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 4,5 месеца (граници: 15 дни до 36,4 месеца). Медианата на продължителността е 1,4 месеца (граници: 3 дни до 50,2+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Колит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 24 (0,5%) пациенти. Колит, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при 0,6% (30/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Имуномедиирани ендокринопатии
Тироидни нарушения
Хипотиреоидизъм е наблюдаван при 8,5% (427/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 4,2 месеца (граници: 0 дни до 38,5 месеца). Хипотиреоидизъм е възникнал при 17,4% (86/495) от пациентите, получавали монотерапия за НДРБД с атезолизумаб в адювантни условия. Медианата на времето до поява е 4,0 месеца (граници: 22 дни до 11,8 месеца). Хипертиреоидизъм е възникнал при 2,4% (121/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 2,7 месеца (граници: 0 дни до 24,3 месеца). Хипертиреоидизъм е възникнал при 6,5% (32/495) от пациентите, получавали монотерапия за НДРБД с атезолизумаб в адювантни условия. Медианата на времето до поява е 2,8 месеца (граници: 1 ден до 9,9 месеца).
Надбъбречна недостатъчност
Надбъбречна недостатъчност е възникнала при 0,5% (25/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 6,2 месеца (граници: 3 дни до 21,4 месеца). Надбъбречната недостатъчност е довела до преустановяване на атезолизумаб при 5 (0,1%) пациенти. Надбъбречна недостатъчност, налагаща употребата на кортикостероиди, е възникнала при 0,4% (20/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Хипофизит
Хипофизит е възникнал при 0,2% (9/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 5,3 месеца (граници: 21 дни до 13,7 месеца). При шестима пациенти (0,1%) е било необходимо приложение на кортикостероиди и лечението с атезолизумаб е било преустановено при един пациент (< 0,1%). Хипофизит се възникнал при 1,4% (15/1 093) от пациентите, получили атезолизумаб в комбинация с паклитаксел, последван от атезолизумаб, dose-dense доксорубицин или епирубицин (със „сгъстяване на дозите“), и циклофосфамид. Медианата на времето до поява е 3,8 месеца (граници: 2,4 до 10,7 месеца). Единадесет пациенти (1,0%) са имали нужда от приложение на кортикостероиди. Лечението с атезолизумаб е преустановено при 7 (0,6%) пациенти. Хипофизит е възникнал при 0,8% (3/393) от пациентите, получили атезолизумаб с бевацизумаб, паклитаксел и карбоплатин. Медианата на времето до поява е 7,7 месеца (граници: 5,0 до 8,8 месеца). Двама пациенти са имали нужда от приложение на кортикостероиди. Хипофизит е възникнал при 0,4% (2/473) от пациентите, получавали атезолизумаб в комбинация с nab-паклитаксел и карбоплатин. Медианата на времето до поява е 5,2 месеца (граници: 5,1 до 5,3 месеца). И при двамата пациенти се е наложила употреба на кортикостероиди.
Захарен диабет
Захарен диабет е възникнал при 0,6% (30/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 5,5 месеца (граници: 3 дни до 29,0 месеца). Захарен диабет е довел до преустановяване на атезолизумаб при < 0,1% (3/5 039) от пациентите. Четирима (<0,1%) пациенти са имали нужда от приложение на кортикостероиди. Захарен диабет е възникнал при 2,0% (10/493) от пациентите с ХЦК, получавали атезолизумаб в комбинация с бевацизумаб. Медианата на времето до поява е 4,4 месеца (граници: 1,2 месеца до 8,3 месеца). Нито едно събитие със захарен диабет не е довело до оттегляне от атезолизумаб. Имуномедииран менингоенцефалит Менингоенцефалит е възникнал при 0,4% (22/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 15 дни (граници: 0 дни до 12,5 месеца). Медианата на продължителността е 24 дни (граници: 6 дни до 14,5+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Менингоенцефалит, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при 0,2% (12/5 039) от пациентите, получаващи атезолизумаб и осем пациенти (0,2%) са преустановили приложението на атезолизумаб.
Имуномедиирани невропатии
Синдром на Guillain-Barré и демиелинизираща полиневропатия
Синдром на Guillain-Barré и демиелинизираща полиневропатия са възникнали при 0,1% (6/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 4,1 месеца (граници: 18 дни до 8,1 месеца). Медианата на продължителността е 8,0 месеца (граници: 18 дни до 24,5+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Синдром на GuillainBarré е довел до преустановяване на атезолизумаб при 1 пациент (< 0,1%). Синдром на GuillainBarré, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при < 0,1% (3/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Имунномедиирана лицева пареза
Лицева пареза е възникнала при < 0,1% (1/5 039) от пациентите, които получават монотерапия с атезолизумаб. Времето до появата е 29 дни. Продължителността е 1,1 месеца. Събитието не е наложило използването на кортикостероиди и не е довело до преустановяване на лечението с атезолизумаб.
Имунномедииран миелит
Миелит е възникнал при < 0,1% (1/5 039) от пациентите, които получават монотерапия с атезолизумаб. Времето до появата е 3 дни. Събитието е наложило използването на кортикостероиди, но не е довело до преустановяване на лечението с атезолизумаб. Миастеничен синдром Миастения гравис е възникнала при < 0,1% (2/5 039) от пациентите (включително 1 летален случай), получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 2,6 месеца (граници: 1,2 месеца до 4 месеца).
Имуномедииран панкреатит
Панкреатит, включително повишена амилаза и повишена липаза, е възникнал при 0,8% (40/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 5 месеца (граници: 0 дни до 24,8 месеца). Медианата на продължителността е 24 дни (граници: 3 дни до 40,4+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Панкреатит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 3 (< 0,1%) пациенти. Панкреатит, налагащ употребата на кортикостероиди, е възникнал при 0,2% (8/5 039) от пациентите, получаващи монотерапия с атезолизумаб.
Имуномедииран миокардит
Миокардит е възникнал при < 0,1% (5/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. От петимата пациенти при един е настъпило летално събитие при НДРБД в адювантни условия. Медианата на времето до поява е 3,7 месеца (граници: 1,5 до 4,9 месеца). Медианата на продължителността е 14 дни (граници: 12 дни до 2,8 месеца). Миокардит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 3 (< 0,1%) пациенти. При трима пациенти (< 0,1%) се е наложила употреба на кортикостероиди.
Имуномедииран нефрит
Нефрит е възникнал при 0,2% (11/5 039) от пациентите, получаващи атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 5,1 месеца (граници: 3 дни до 17,5 месеца). Нефрит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 5 (≤ 0,1%) пациенти. При петима пациенти (0.1%) се е наложила употребата на кортикостероиди.
Имуномедииран миозит
Миозит е възникнал при 0,6% (32/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 3,5 месеца (граници: 12 дни до 11,5 месеца). Медианата на продължителността е 3,2 месеца (граници: 9 дни до 51,1+ месеца; + посочена цензурирана стойност). Миозит е довел до преустановяване на атезолизумаб при 6 (0,1%) пациенти. При десет (0,2%) пациенти се е наложила употребата на кортикостероиди.
Имуномедиирани тежки кожни нежелани реакции
Тежки кожни нежелани реакции (ТКНР) са възникнали при 0,6% (30/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Един от 30 пациенти е получил събитие с летален изход. Медианата на времето до поява е 4,8 месеца (граници: 3 дни до 15,5 месеца). Медианата на продължителността е 2,4 месеца (граници: 1 ден до 37,5+ месеца; + посочена цензурирана стойност). ТКНР са довели до преустановяване на атезолизумаб при 3 (< 0,1%) пациенти. ТКНР, налагащи употребата на системни кортикостероиди, са възникнали при 0,2% (9/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб.
Имуномедиирани перикардни нарушения
Перикардни нарушения са възникнали при 1% (49/5 039) от пациентите, получавали монотерапия с атезолизумаб. Медианата на времето до поява е 1,4 месеца (граници: 6 дни до 17,5 месеца). Медианата на продължителността е 2,5 месеца (граници: 0 до 51,5+ месеца; + обозначава цензурирана стойност). Перикардни нарушения са довели до прекратяване на лечението с Tecentriq при 3 (<0,1%) пациенти. Перикардни нарушения, изискващи употребата на кортикостероиди, са възникнали при 0,2% (7/5 039) от пациентите.
Ефекти на класа инхибитори на имунната контролна точка
По време на лечение с други инхибитори на имунната контролна точка са съобщени случаи на поява на следната/ите нежелана/и реакция/и, които могат да възникнат и по време на лечение с атезолизумаб: панкреасна екзокринна недостатъчност.
Имуногенност
В множество проучвания фаза II и III, 13,1% до 54,1% от пациентите са развили антилекарствени антитела (ADA), възникващи в хода на лечението. Пациентите, които са развили ADA, възникващи в хода на лечението, като цяло имат по-лош здравен статус и характеристики на заболяването на изходно ниво. Тези дисбаланси между здравния статус и характеристиките на заболяването на изходно ниво могат да смутят интерпретацията на фармакокинетичните (ФК) анализи и анализите за ефикасност и безопасност. За оценка на ефекта на ADA върху ефикасността са проведени експлораторни анализи, коригиращи дисбалансите между здравния статус и характеристиките на заболяването на изходно ниво. Тези анализи не изключват възможно намаляване на ефикасността при пациенти, които развиват ADA в сравнение с пациенти, които не развиват ADA. Медианата на времето до възникване на ADA варира от 3 седмици до 5 седмици. В сборни набори от данни от пациенти, лекувани с атезолизумаб като монотерапия (N=3 460) и с комбинирани терапии (N=2 285), са наблюдавани следните честоти на нежелани събития (НС) в популацията, положителна за ADA, в сравнение с популацията, отрицателна за ADA, съответно: НС степен 3-4 46,2% спрямо 39,4%, сериозни нежелани събития (СНС) 39,6% спрямо 33,3%, НС, водещи до спиране на лечението 8,5% срямо 7,8% (за монотерапията); НС степен 3-4 63,9% спрямо 60,9%, СНС 43,9% спрямо 35,6%, НС, водещи до спиране на лечението 22,8% спрямо 18,4% (за комбинираната терапия). Наличните данни обаче не позволяват да се направят категорични заключения относно евентуалните характеристики на нежеланите реакции.
Референции:
1. TECENTRIQ КХП
