Патофизиология на ПВ
Пациентите с ПВ имат автоантитела към десмоглеиновите протеини, причиняващи загуба на междуклетъчната адхезия в кожата и лигавиците, което води до образуване на мехури и ерозии.
Епителът на кожата и устната лигавица се състои от множество слоеве клетки. Основната разлика между кожата и устната лигавица е, че кожата има дебел слой мъртви кератиноцити, stratum corneum, който функционира като защитна бариера срещу патогените и предпазва от дехидратация.1
Кератинизиран епидермис
Кожа
Некератинизиран епидермис
Букална лигавица
В епидермиса на нормалната здрава кожа и лигавиците клетките са свързани една с друга чрез десмозоми и към екстрацелуларната матрица чрез хемидесмозоми. Адхезията между клетките в десмозомите се улеснява от десмоглеиновите протеини, които образуват връзки между съседните епителни клетки.2
Нормална десмозома
Фигура, адаптирана с разрешение от Kasperkiewicz M, et al. Nat Rev Dis Primers. 2077;3:77026.
ПВ е автоимунно заболяване и е причинено от развитието на имуноглобулинови G (lgG) антитела срещу екстрацелуларните домейни на десмоглеините, по-специални десмоглеин 1 (DSG1) и десмоглеин 3 (DSG3).3 B-клетките играят значителна патофизиологична роля при ПВ, тъй като антителата се произвеждат от B-клетки като част от адаптивния имунен отговор, включващ продукцията на автоантитела при ПВ (анти-DSG3 и анти-DSG1).3 Автоантителата към DSG1 и DSG3 нарушават DSG-медиираното свързване между епителните клетки, което стимулира загубата на клетъчната адхезия между кератиноцитите, процес, известен като акантолиза. Именно в резултат на акантолизата се развиват тежки мехури по кожата и/или лигавиците.3
Предполага се, че анти-DSG антителата водят до акантолиза посредством два механизма: (1) медиирана от автоантителата пространствена пречка за десмозомалната адхезия и/или нарушение на събирането на десмозомите и (2) пътища на интрацелуларно клетъчно сигнализиране, които засилват автоимунния отговор.3
Пространствена пречка
Интрацелуларно сигнализиране
Фигура, адаптирана с разрешение от Kasperkiewicz M, et al. Nat Rev Dis Primers. 2077;3:77026.
DSG1 и DSG3 са експресирани различно в кожата и лигавиците. DSG3 се експресира в по-голяма степен от DSG1 в лигавиците. В кожата DSG1 се експресира в спинозния и грануларния слой и е в по-голямо количество от DSG3, което се ограничава до базалните слоеве.3
При пациенти с ПВ мехурите се образуват в слоевете, съответстващи на локализацията на DSG1 или DSG3 в кожата или лигавицата. ПВ се класифицира като предимно лигавичен, кожно-лигавичен или кожен.3 Кожната форма е по-рядка от другите форми, които засягат и лигавиците.3
- Предимно лигавична форма: Преобладаващо или единствено наличие на анти-DSG3 антитела, засягащи лигавиците, без или с ограничено засягане на кожата.
- Кожно-лигавична форма: Наличие на анти-DSG1 и анти-DSG3 антитела, водещи до ерозии на лигавицата и образуване на мехури по кожата.
- Кожна форма: Наличие и на анти-DSG1, и на анти-DSG3 антитела, но анти-DSG3 антителата са патогенно слаби при наличие на мощни анти-DSG1 антитела, което ограничава засягането до кожата.
Референции:
- MacNeal RJ. Available at: https://www.msdmanuals.com/en-gb/home/skin-disorders/biology-of-the-skin/structure-and-function-of-the-skin. Accessed December 2018.
- Green KJ, et al. Faseb j. 1996; 10:871-881.
- Kasperkiewicz M, et al. Nat Rev Dis Primers. 2017; 3:17026.