Честотата на заболяването нараства в последните 30 години
През последните десетилетия, кожният меланом показва рязко увеличаване на честота и се превърна от относително рядко онкологично заболяване в такова с нарастващо медицинско значение.1
За 2015г. в световен мащаб са диагностицирани над 350 хилд. нови случаи на меланом и също така 59 хилд. починали в резултат на заболяването.2
Най-висока е честотата на кожния меланом в Австралия и Нова Зеландия, с 30 до 60 случая на 100 хилд. жители годишно. В тези страни, кожния меланом е един от най-чести видове рак. Статистическите данни за САЩ показват, че случаите с меланом са се увеличили трикратно до 18 на 100 хилд. жители годишно за последните три десетилетия.1 За Европа най-висока е честота на кожен меланом в Швейцария и Скандинавските страни, но се отчита значителен ръст и в страните от Централна, Южна и Източна Европа 5. В т.нар. Средиземноморски страни са отчетени най-ниски стойности за Европа. Причината за това географско разпределение (север-юг) е по-тъмната кожа (тип III–IV според Fitzpatrick) и различните нагласи към активностите на открито в средиземноморските популации. 1
В България за 2015г. са регистирани 497 нови пациенти с кожен меланом и 171 починали от това заболяване.3
Кожният меланом е почти изключително заболяване на бяло население, като честотата му остава много по - ниска в популациите с по-тъмна пигментация на кожата. 1 Това вероятно се дължи на по-голямата чувствителност на светлата кожа на слънчевото въздействие. 4
Меланомът засяга предимно млади и хора на средна възраст, за разлика от повечето други солидни тумори, които основно засягат по-възрастни хора. Средната възраст при поставяне на диагнозата меланом е 57 години, а средната възраст на смърт от това заболяване е 67 години. Приблизително половината от случаите са при хора на възраст между 35 и 65 години. 4
Въпреки че меланома представлява едва 4% от всички кожни тумори, той е причина за 80% от смъртните случаи от рак на кожата; само 14% от пациентите с метастатичен меланом живеят 5 години. 6
-
Научи още за....
Референции:
1. Garbe C and Leiter U Clinics in Dermatology 2009; 27; 3-9
2. Karimkhani C, et al British Journal of Dermatology 2017;177;134-140
3. Заболяемост от Рак в България, Български национален раков регистър 2015г.
4. Markovich S et al Mayo Clin Proc. 2007; 82(3); 364-380
5. MacKie et al Annals of Oncology 2009 20 (suppl 6): vi1–vi7
6. Miller AJ et al NEJM 2006; 355; 51-65