През последните десетилетия, кожният меланом показва рязко увеличаване на честота и се превърна от относително рядко онкологично заболяване в такова с нарастващо медицинско значение.1
Последните статистически данни сочат значително нарастване на случаите на меланом в световен мащаб. От 2012 г. до 2020 г. броят на случаите на меланома в световен мащаб се е увеличил с 41% - от 230 000 на 325 000. Този скок е най-силно изразен в региони, населени предимно с хора със светла кожа като Австралия и Нова Зеландия, които отчитат най-високите нива на заболеваемост в световен мащаб. В САЩ меланомът се нарежда на пето място по разпространение на раковите заболявания, като прогнозите за 2022 г. предвиждат около 99 780 нови случая и 7650 смъртни случая. Освен това очакваните случаи на меланома in-situ са почти равни с тези на инвазивните меланоми, което подчертава тревожна тенденция в епидемиологията на заболяването. 2
В България за 2016г. са регистирани 452 нови пациенти с кожен меланом и 83 починали от това заболяване.1
Макар че инвазивните меланоми представляват едва 1% от всички случаи на рак на кожата, те са причина за непропорционално голям брой смъртни случаи, свързани с рак на кожата - 75%. Общият процент на 5-годишна преживяемост при меланома е окуражаващ - 93,5 %. Този висок процент на преживяемост отразява значителния дял на случаите, диагностицирани в локализиран стадий, при които 5-годишната преживяемост е внушителните 99,6 %. Прогресирането на заболяването в стадий I има значителен принос за смъртността от меланом. При напредналите стадии (III и IV) преживяемостта е по-ниска - съответно 73,9 % и 35,1 %. Въпреки това тези данни представляват значително подобрение в сравнение с 15 % 5-годишна преживяемост при заболяване в стадий IV през 2015 г., което до голяма степен се дължи на напредъка в таргетната терапия и имунотерапията. 2
Средната възраст за диагностициране на меланома в САЩ е 66 години, като рискът през целия живот при различните етнически групи се различава значително.
Кожният меланом е почти изключително заболяване на бяло население, като честотата му остава много по - ниска в популациите с по-тъмна пигментация на кожата. 2 Това вероятно се дължи на по-голямата чувствителност на светлата кожа на слънчевото въздействие. 3 При светлокожите рискът е 2,6 % през целия живот, докато при латиноамериканците той е 0,6 %, а при чернокожите - 0,1 %. Мъжете са изложени на по-висок риск, като честотата на заболеваемост е 1,6 пъти по-висока от тази при жените. Типичните места на развитие на меланома също се различават; жените по-често развиват меланоми по ръцете и краката, докато при мъжете те са по главата, шията, гърба и туловището. 2
Афроамериканските пациенти често имат меланоми в защитени от слънцето области като стъпалата и е по-вероятно да бъдат диагностицирани в напреднал стадий, което води до по-лоши прогнози.2
През последните четири десетилетия се наблюдава драматично нарастване на заболеваемостта от меланом, като в САЩ тя достига епидемични размери. Това нарастване се случва успоредно със стабилни нива на смъртност. Подобни тенденции се наблюдават и в развитите страни в Европа и Австралия. Нарастването на заболеваемостта корелира с началото на кампаниите за скрининг и повишаване на осведомеността за рака на кожата в началото на 80-те години. Това увеличение на броя на диагностицираните случаи на меланом в ранен стадий, без съответно увеличение на смъртността, води и до опасения за свръхдиагностика според някои изследователи в последно време. 2
Референции:
1. Български национален раков регистър - годишник 2016г. и 2017г.
2. Waseh, Shayan, and Jason B. Lee. "Advances in Melanoma: Epidemiology, Diagnosis, and Prognosis." Frontiers in Medicine, vol. 10, 22 Nov. 2023, doi:10.3389/fmed.2023.1268479.
3. Markovich S et al Mayo Clin Proc. 2007; 82(3); 364-380
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
