Меланомът възниква в резултат на сложно взаимодействие на генетични фактори и въздействие на околната среда.
Податливостта към меланома може да бъде широко категоризирана в два различни генетични пътя, всеки от които влияе върху развитието на заболяването по уникален начин. Първата група се състои от индивиди, които по природа имат ниска склонност към меланоцитна пролиферация. При тези лица рискът от меланом се увеличава главно поради хроничното излагане на слънце, което стимулира клоналното разрастване на меланоцитите. За разлика от тях, втората група включва лица с повишена склонност към пролиферация на меланоцити, която може да се дължи на генетични или фенотипни предразположения или на голям брой невуси . Интригуващо е, че тази група се нуждае от сравнително по-малко излагане на слънце в ранните етапи, за да се развие меланом. 1
Това различие в генетичните пътища е израз на променливия характер на риска от меланом, което предполага, че не всички хора са изправени пред еднакво ниво на риск дори при сходни условия на околната среда. 1
Наличието на меланом в семейството е сериозен показател за повишен риск. Приблизително 5 до 10 % от меланомите се появяват в семейства с генетична предразположеност, което определя семейната обремененост като един от най-значимите рискови фактори. Наследственият характер на меланома, характеризиращ се с мутации в критични гени като BRAF, CDKN2A и други, подчертава значението на генетичното консултиране и ранния скрининг при лица, в чиито семейства има случаи на меланом. 1
Излагането на ултравиолетови лъчи (UV) играе ключова роля в развитието на меланома. Смята се, че 60-70 % от случаите на меланома се дължат на ултравиолетовата радиация, което подчертава значителното въздействие на ултравиолетовите лъчи върху здравето на кожата. 1,2
Ултравиолетовата радиация включва различни видове лъчи, най-вече UVA и UVB. Всяко от тях играе различна роля в патогенезата на меланома. UVB лъчите са известни с директния си увреждащ ефект върху ДНК. Те водят до образуване на циклобутенови пиримидинови димери и фотопродукти, които са преки маркери за увреждане на ДНК и могат да предизвикат апоптоза на клетките. Това пряко увреждане на ДНК е критична стъпка в инициирането на рака на кожата, включително меланома. 1,2
UVA лъчите, които съставляват по-голямата част от ултравиолетовата радиация, достигаща до земната повърхност, са отговорни предимно за непрякото увреждане на ДНК. Механизмът тук е по-коварен. UVA лъчението прониква в кожата по-дълбоко от UVB, достигайки до по-дълбоките слоеве, където предава енергия на кислородните молекули. Тези енергизирани кислородни молекули стават силно реактивни и водят до образуването на химични радикали като синглетен кислород, хидроксилни радикали и водороден пероксид. Те могат да се разпространят до ДНК и да я увредят, като започнат биохимична каскада, която може да доведе до меланом. 1
Тревожен източник на излагане на ултравиолетови лъчи в последно време са солариумите и ултравиолетовите лампи. Използването на солариуми, особено сред младата популация, представлява значителен риск от меланом. Солариумите излъчват дози UVA, които могат да бъдат до 12 пъти по-високи от естествените дози, получени от слънцето. Това интензивно излагане, особено когато се случва преди 25-годишна възраст, е свързано с драстично увеличаване на риска от меланом. Проучванията показват, че дори ограничен брой посещения на солариум могат да доведат до забележимо увеличаване на риска от развитие на меланом. Например 1 до 14 посещения на солариум през целия живот могат да увеличат риска от меланома с 19 %, като този риск нараства само при по-честа употреба. 1
Човешката кожа не е просто пасивна бариера, а еволюирал активен орган със сложни механизми, предназначени да сведат до минимум уврежданията от факторите на околната среда, особено от ултравиолетовата (UV) радиация. Сред тях от първостепенно значение е процесът на фотопротекция. Този процес включва вътрешно преобразуване на молекули. Когато ултравиолетовата радиация попадне върху кожата, тези молекули поглъщат ултравиолетовите фотони, като преобразуват енергията предимно в безвредна топлина. Това преобразуване е изключително бързо, като се извършва за фемтосекунди, и не позволява на енергията от UV фотоните да причини увреждане на клетките или ДНК. Не цялата UV енергия обаче се превръща в топлина. Част от нея води до образуване на вредни реактивни химични видове като хидроксилни радикали и свободен кислород, които могат да нанесат щети на ДНК, потенциално водещи до ракови мутации. 1
Меланинът, пигментът, който придава цвят на кожата, косата и очите ни, играе решаваща роля в защитата на кожата ни срещу UV лъчите. Смята се, че той се е развил като еволюционен отговор на UV радиацията. Съществуват два вида меланин: еумеланин и феомеланин. Еумеланинът, който е кафяв или черен, се среща в различни количества при всички хора и е преобладаващият тип меланин при хората с по-тъмна кожа. Феомеланинът, който придава червен или жълт оттенък, се среща предимно при хората с червена коса. 1
Защитната функция на еумеланина е особено важна. Той може да преобразува до 99,9 % от абсорбираната UV радиация в топлина, като по този начин предотвратява увреждането на ДНК. Този процес е особено важен в контекста на слънчевото изгаряне, което е резултат от прякото увреждане на ДНК от UVB фотоните. UVB лъчението може да причини ковалентни връзки между ДНК базите, образувайки димери, които, ако не бъдат поправени от клетъчните ензими, отговорни за защитата на ДНК, могат да доведат до мутации и потенциално до рак. 1,2
Връзката между типа кожа и риска от меланом е тясно свързана с количеството и вида на меланина, наличен в кожата. Лицата с по-светъл тип кожа обикновено произвеждат по-малко меланин, особено еумеланин, което ги прави по-податливи на увреждане от ултравиолетовите лъчи и съответно на меланом. Тези по-светли типове кожа често имат характеристики като светъл тен, сини или зелени очи и склонност към лунички. Тези характеристики не само отбелязват намалено производство на меланин, но и сигнализират за по-голям предразположения към меланома. Например наличието на сини или зелени очи се свързва с повишен относителен риск от развитие на меланом в сравнение с тези с по-тъмни очи. 1
Рискът от меланом при лица с червена коса и лунички е още по-висок. Този повишен риск се дължи на по-ниското съотношение на еумеланин и по-високото на феомеланин. Феомеланинът предлага по-малка защита срещу UV радиацията в сравнение с еумеланина, като по този начин увеличава податливостта към увреждане, предизвикано от UV лъчите, и към меланома. 1
Меланомът има особена връзка с излагането на слънце. За разлика от другите видове рак на кожата, които често са резултат от кумулативно увреждане от слънцето с течение на времето, меланомът е по-често свързан с остро, периодично и интензивно излагане на слънце. Този вид излагане обикновено води до слънчево изгаряне, което е особено вредно за ДНК на кожата.
Влиянието на слънчевите изгаряния, особено на тези в детска възраст, не може да бъде надценено в контекста на риска от меланом. Детството е критичен период, през който кожата е по-уязвима към вредното въздействие на UV радиацията. Тежките слънчеви изгаряния през този период могат да причинят значително увреждане на ДНК в кожните клетки, което създава предпоставки за бъдещо развитие на меланом.
Интересно е, че начинът на излагане на слънце по време на ваканциите също е фактор. Хората често се излагат интензивно на слънце по време на почивката си, особено на топли места. Този вид излагане, характеризиращо се с кратки периоди на високоинтензивна слънчева светлина, е свързано с повишен риск от меланом. Този модел се различава значително от по-постоянното, но не толкова интензивно излагане на слънце, което човек може да изпита в ежедневието си.
Предишен случай в историята на пациента е значителен рисков фактор за развитие на друг меланом. Факторите, които са допринесли за появата на първия меланом, като генетично предразположение или история на интензивно излагане на слънце, остават от значение за здравето на кожата в бъдеще. 1
Имунологичните фактори също играят важна роля. Състояния като ХИВ или продължителна имуносупресия, каквато се наблюдава при реципиенти на трансплантирани органи, могат да повишат риска от меланом. Тези състояния отслабват естествените защитни механизми на организма, включително тези, които помагат за възстановяване на уврежданията на ДНК, причинени от излагането на ултравиолетови лъчи. 1
Референции:
1. Dzwierzynski, William W. “Melanoma Risk Factors and Prevention.” Clinics in plastic surgery vol. 48,4 (2021): 543-550. doi:10.1016/j.cps.2021.05.001
2. Waseh, Shayan, and Jason B. Lee. "Advances in Melanoma: Epidemiology, Diagnosis, and Prognosis." Frontiers in Medicine, vol. 10, 22 Nov. 2023, doi:10.3389/fmed.2023.1268479.
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
