ЮИА е резултат от комбинацията на генетична предразположеност и влиянието на външни фактори, които водят до нарушен баланс между регулаторни и ефекторни клетки на имунния отговор. Не е съвсем ясен механизмът на това как външните фактори и генетичната предразположеност водят до този резултат.¹

Генетични (предразполагащи) фактори

Патофизиологията на ЮИА има силна генетична основа, която може да се види от факта, че при пациенти с ЮИА се наблюдава повишена заболеваемост от автоимунни заболявания при роднини от първа линия, както и заболеваемостта от ЮИА е между 15 и 30 пъти по-честa сред техните братя и сестри в сравнение с общото население. 

HLA алелите играят важна роля при развитието на ЮИА. Комплексът на HLA включва гени, които кодират клас I молекулите - HLA A, B и C и клас II молекулите - HLA-DR, DP и DQ. HLA-DR е MHC клас II клетъчен рецептор, който се експресира върху антиген презентиращи клетки като някои лимфоцити и макрофаги и играе важна роля при предаването на извънклетъчни протеини до Th лимфоцитите. При олигоартритната и RF негативната полиартритна форма на ЮИА се наблюдава силна връзка с хаплотипа HLA-DRB1*08. При олигоартритната форма е установена връзка също и с наличието на HLA-DRB1*01, HLA-DRB1*11, HLA-DRB1*13, HLA-DPB1*02 и HLA-DQB1*04.²

Хаплотиповете HLA-DRB1*01 and HLA-DRB1*04 най-често се асоциират с RF позитивната полиартритна форма на ЮИА, а HLA-DRB1*11 със системната форма. При ентезит-свързан артрит (ERA) се наблюдава най-често HLA-B27*05 и HLA-B27*04, а при псориатичния артрит - HLA-DRB1*01 и HLA-DQA1*01.³

Хаплотипът HLA-B27, установен при ERA, е наличен и при болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит), което показва възможна връзка между ЮИА и възрастна форма на артрит.²

Имунологични промени

При пациенти с ЮИА се наблюдават автореактивни антиген-специфични Т-клетки, нарушен баланс между промотиращите възпаление Th1 и Th17 и противовъзпалителните регулаторни Т-клетки (Treg).¹ Също така се наблюдават значителни промени на неутрофилите в периферната кръв. Неутрофилите при пациентите с ЮИА са от по-млад и по-активен вид, като по-голямата част от тях имат потискаща функция върху Т-клетките. Наблюдава се натрупване на неутрофили с активни тромбоцити, като по този начин сформират тромбоцитно-левкоцитни агрегати, които промотират допълнително възпаление чрез медиатори за привличането на още неутрофили и възпалителни фактори.⁴

Автоантитела

Тестът за антинуклеарни антитела (АНА) се използва при установяването на няколко автоимунни заболявания, като наличието им може да бъде маркер и за ЮИА. АНА не са дефинитивен диагностичен маркер, но имат роля при прогнозирането на заболяването. Наличието на тези антитела се установява при около 50% при всички видове ЮИА, като с честота от 70% се установяват при олигоартритната форма.⁵

Ревматоидният фактор (RF) се отнася до група автоантитела от различни класове, чиито антиген-свързващи места са специфични за Fc частта на IgG молекулите. Този фактор се асоциира най-често при възрастни с ревматоиден артрит, но се открива и при някои пациенти с ЮИА. Честота на RF сред ЮИА пациентите е сравнително ниска (под 5%), но е лош прогностичен маркер. Специфично се наблюдава при RF-позитивния полиартрит, който има по-агресивно развитие на болестта и костна ерозия в сравнение с RF-негативния полиартрит. RF-позитивния полиартрит се смята за педиатричната форма на ревматоидния артрит при възрастни.⁵

Антицикличен цитрулиниран пептид (anti-CCP) е още един вид автоантитяло, което разпознава пост-транслационно модифицирани автоантигени, наречени анти-цитрулинирани протеинови антитела. Някои протеини, които са таргет на anti-CCP са колаген, фибриноген, виментин и филагрин. При пациенти с RF-позитивния полиартрит често се установява наличието и на anti-CCP, особено при пациенти с HLA-DRB1∗04 и HLA-DRB1∗01 хаплотипове. Наличието на тези автоантитела е показател за завишен риск от по-агресивно развитие на болестта.⁵

Възпалителни цитокини

В плазмата и синовиалната течност на пациентите с ЮИА има наличие на специфични възпалителни цитокини. Наблюдават се завишени нива на TNF-α, MIF, CCL3, CCL22, CXCL9 и CXCL10. При пациенти със системна форма има завишени нива на  IL-1, IL-6 и IL-18 в серума, като наличието на IL-6 в тази форма се свързва с по-тежки възпаления на ставите и микроцитна анемия.¹

В зависимост от формата на ЮИА се нарушава функцията на една, няколко или повечето стави на ръцете и краката и/или на гръбначния стълб, и/или на много вътрешни органи – далак, черен дроб, сърце, бял дроб, бъбреци и др.

ЮИА е възпалително ставно заболяване, което включва синовит, ставен излив, подуване на меките тъкани, остеопения, костен оток и ерозии с някои допълнителни елементи, свързани с възрастта на развитие като нарушения на епифизарния растеж и неравна дължина на крайниците. 

Хиперплазията и хипертрофията на синовиома причиняват вътреставна хипоксия, увеличавайки производството на про-ангиогенни медиатори, което инициира патологична ангиогенеза. Увреждането на хрущялите и костите в напредналите стадии на ЮИА причинява анкилози и загуба на движение в засегнатите стави. ^1,3