Множествената склероза е хронично, възпалително, демиелинизиращо заболяване на ЦНС, характеризиращо се с постоянна болестна активност, с дълбоки последици за независимостта и качеството на живот на пациентите. 1,2
Клиничните симптоми на МС варират и са непредсказуеми. Най-честите включват: нарушена подвижност и мускулна слабост (90%), сензорни проблеми, включително зрителни нарушения, изтръпване и мравучкане (85%), умора (80%), проблеми с функцията на пикочния мехур (80%), трудности при ходене и падания (50-70%), болка (67%), когнитивни промени (50%) и спастичност (44%–84%). По-рядко срещаните симптоми са: проблеми с говора (25%–40%), дихателни проблеми (20%), загуба на слуха (6%) и припадъци (2%–5%). Резултат от заболяването могат да бъдат инфекции на пикочните пътища, намалена костна плътност, загуба на мускулен тонус и др. Не рядко пациентите изпитват социални, професионални и психологически усложнения. 3-6
Въз основа на естествения ход на заболяването, множествената склероза (МС) обикновено се описва, като имаща следните четири фенотипа: 7-9
Клинично изолиран синдром: начални клинични симптоми, които биха могли да бъдат свързани с множествена склероза (МС), но не отговарят на критерии за поставяне на диагноза
Пристъпно-ремитентна: при пристъп симптомите могат да се появят внезапно, в рамките на няколко часа, или да се развият бавно в продължение на няколко дни. С напредването на множествената склероза (МС), уврежданията, причинени от рецидивите, могат да нараснат и да доведат до трайна инвалидност.
Клинично изолирания синдром и пристъпно-ремитентната множествена склероза се определят още и като рецидивиращи форми на множествена склероза (РМС). Те са по-честите форми на заболяването, и се срещат при около 85% от пациентите. При хора с рецидивиращите форми на МС има периоди на пълно възстановяване (при което симптомите изчезват напълно) или частично възстановяване (при което някои симптоми остават).
Първично-прогресираща: напредва по-стабилно от РМС, като симптомите непрекъснато се влошават от самото начало на заболяването. Макар и да не е типично, някои хора с първично-прогресираща форма могат понякога да получат и рецидив.
Вторично-прогресираща: това са пациенти, при които заболяването е добило прогресиращ характер след период на пристъпно-ремитентно протичане.
Първично-прогресиращата и вторично-прогресиращата множествнена склероза се определят още и като прогресиращи форми на множествена склероза (ПМС). Прогресиращите форми представляват около 15% от всички случаи на МС.
Фенотипно множествената склероза (МС) се подразделя допълнително според активност на заболяването (клинична или оценена с МРТ) на „активна“ или „неактивна“.
Периферно инициираното възпаление доминира в ранните етапи на множествена склероза (МС), което води до анормални лезии и симптоматични атаки (рецидиви). По-късните етапи се характеризират с възпалителни реакции, в различни участъци на ЦНС, загуба на мозъчен обем и невродегенерация. 7,10 Сложната патобиология на множествената склероза в крайна сметка води до натрупване на клинична инвалидност.
Обичайна възраст на поява под 30 години
По-висока честота сред жените, съотношение жени:мъже е 3:1
Преобладават сензорните симптоми, следвани от проблеми със зрението
Възможно е симптомите да са отзвучали, докато пациента се срещне със специалист
Диагнозата първично-прогресиращата МС се поставя на около 45 годишна възраст
Почти няма разлика в разпределението между половете
Моторните симптоми доминират, последвани от сензорните
Обикновено оплакванията са с давност от няколко години преди пациента да потърси специалист, като прогресивното нарушение на походката е най-честия симптом
Хетерогенността на клиничните симптоми, свързани с множествена склероза (МС), е резултат от увреждане, настъпващо в различни части на ЦНС. 17-19 Пациентите с пристъпно-ремитентна и първично-прогресираща множествена склероза често проявяват различни симптоми, въпреки че категориите не са взаимно изключващи се.
-1?qlt=92&ts=1753803725215&dpr=off)
1=Фронтален лоб, 2=Париетален лоб, 3=Окципитален лоб, 4=Темпорален лоб, 5=Мозъчен ствол, 6.Малък мозък, 7.Гръбначен мозък
Симптоми:
Когнитивнио проблеми
Намален контрол върху емоциите
Симптоми:
Парастезии
Дизестезии
Когнитивни проблеми
Симптоми:
- Проблеми с зрението
Симптоми:
Когнитивни проблеми
Всички изображения са използвани със съответно разрешение
Всички изображения са използвани със съответно разрешение
Симптоми:
- Едностранна загуба на зрението
Симптоми:
Тремор
Атаксия
Затруднена артикулация
Нарушени движения и координация
Всички изображения са използвани със съответно разрешение
Всички изображения са използвани със съответно разрешение
Симптоми:
Диплопия, осцилопсия
Световъртеж
Затруднена артикулация
Нарушени движения и координация
Пароксизмални симптоми
Проблеми с пикочно-половата система
Симптоми:
Повишен мускулен тонус, спастицитет
Сензорни симптоми
Всички изображения са използвани със съответно разрешение
Как МРТ може да ви помогне при диагностицирането на пристъп?
Рецидивите, понякога наричани пристъпи или обостряния, са остри клинични прояви на активността на множествената склероза. Пристъпите се асоциират с нови, фокални, възпалителни огнища, които могат да се визуализират с МРТ изследване. 20 Засягането на съответната област от ЦНС определя симптомите, които ще се проявят по време на пристъпа. 21
Рецидивът се проявява клинично като епизод на неврологично нарушение (като парестезия, слабост/тромавост или зрителни нарушения) при липса на треска или инфекция, което продължава поне 24 часа. 22
Рецидивът се развива в рамките на няколко дни, достига плато, след което отшумява в рамките на няколко седмици или месеци. Рецидивите могат да бъдат последвани от периоди на възстановяване и да се разпределят във времето или могат да се отшумят без пълно възстановяване. 21
Рецидивите на множествена склероза са непредсказуеми и относително внезапната поява на неврологични симптоми може да бъде функционално и социално инвалидизираща за пациентите. Клиничният рецидив често е свързан с посещение в спешното отделение или приемане в болница на пациента.
МС = множествена склероза
Пристъпите могат да доведат до измерими и устойчиви ефекти върху настъпващата и задълбочаваща се инвалидизация. 23,28
В един ретроспективен анализ на 2 477 пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза, по-големия брой на пристъпите в рамките на първите пет години е бил асоцииран с по-бърза прогресия на инвалидизацията до EDSS 6.0 27
В едно проучване с 1 844 пациенти, непълното възстановяване от първия пристъп е било асоциирано с по-бърза прогресия на инвалидизацията. 24
Референции:
1. Frisullo G, et al. J Neuroimmunol 2012;249:112–6
2. Zwibel HL. Adv Ther 2009:26:1043–57
3. National Multiple Sclerosis Society. http://www.nationalmssociety.org/Symptoms-Diagnosis/MS-Symptoms. Посетено юни 2025
4. Rae-Grant AD, et al. Mult Scler 1999:5:179–83
5. Kister I, et al. Int J MS Care 2013:15:146–56
6. Zwibel HL. Adv Ther 2009:26:1043–57
7. Lublin FD, et al. Neurology 2014;83:278–86;
8. National Multiple Sclerosis Society. Relapse-remitting MS (RRMS). http://www.nationalmssociety.org/What-is-MS/Types-of-MS/Relapsing-remitting-MS. Посетено юни 2025;
9. National Multiple Sclerosis Society. Primary progressive MS (PPMS). http://www.nationalmssociety.org/What-is-MS/Types-of-MS/Primary-progressive-MS. Посетено юни 2025.
10. Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46:907–11.
11. Rice CM, et al. J Neurol Neurosurg Psychiatry 2013;84:1100–6
12. Antel J, et al. Acta Neuropathol 2012;123:627–38
13. Salter A, et al. Mult Scler 2017 [Epub ahead of print]
14. Cottrell DA, et al. Brain 1999;122:625‒39
15. Sola P, et al. Mult Scler J 2011;17:303–11
16. Compston A, Coles A. Lancet 2008;372:1502–17
17. Compston A, Coles A. Lancet 2002;359(9313):1221–31.
18. Miller AE (2001) in Cook SD, et al. Handbook of Multiple Sclerosis. Taylor & Francis Group; 19. National Multiple Sclerosis Society. http://www.nationalmssociety.org/ About-the-Society/News/Looking-at-MS-and-balance-in-a-new-way-An-intervie. Посетено юни 2025
20. Lublin FD, et al. Neurology 2014;83(3):278–86.
21. Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46(4):907–11.
22. Polman CH, et al. Ann Neurol 2011;69(2):292–302.
23. Lublin FD, et al. Neurology 2003;61(11):1528–32.
24. Confavreux C, et al. Brain 2003;126(Pt 4):770–82.
25. Scalfari A, et al. Brain 2010;133(pt 7):1914–29.
26. Vercellino M, et al. Acta Neurol Scand 2009;119(2):126–30.
27. Tremlett H, et al. Neurology 2009;73(20):1616–23.
28. Hirst C, et al. J Neurol 2008;255(2):280–7.
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
Вие сте медицински специалист?
Регистрирайте се и разберете повече за нашите продукти!
