.jpg)
B-клетките и МС: вижте клиничната връзка
B-клетките и МС: вижте клиничната връзка
Множествената склероза (МС) се характеризира с постоянна активност на заболяването, както клинична, така и субклинична, която може да бъде предиктивна за бъдеща инвалидност, както и да доведе до трайни поражения.1-3
Субклиничната активност на заболяването, за която се съди по МС лезиите, може да бъде оценена чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Лезиите, свързани с МС, са резултат от демиелинизацията, причинена от лимфоцитите, в това число и B-клетки.4,5
B-клетките са важни движещи фактори на постоянната активност на заболяването при МС.4,6
B-клетките присъстват при МС
B-клетките в голяма степен са налични в централната нервна система (ЦНС) на пациентите с МС, докато при здравите контроли, те до голяма степен отсъстват от ЦНС.7,8
B-клетките са движещи фактори за прогресиране на заболяването при МС
- Демиелинизиращите лезии са отличителна черта на активността на заболяването при МС9
- Лезията в ЦНС често се характеризира с неясни граници, демиелинизация и забележимо плътни популации на много видове имунни клетки около кръвоносенсъд, включително Т- и B-клетки9
- Появата на нови лезии може значително да повиши риска от прогресиране на инвалидността, дори при липса на клинични рецидиви1
ПРМС
- Фенотиповете на пристъпно-ремитентната МС (ПРМС) могат да бъдат описани, като активни или неактивни, като активното заболяване се характеризира с ЯМР активност и/или клинични рецидиви10
- При ПРМС резултатите от изследванията с ЯМР обикновено показват множество малки перивентрикуларни лезии, които са резултат от фокално възпаление5, 11
- В цереброспиналната течност (ЦСТ) на пациенти с всички форми на МС често се откриват CD20+ B-клетки. 6 При пациентите с ПРМС повишените нива на B-клетки в ЦСТ съответстват на повишен темп на прогресиране на заболяването7
ППМС
- Първично-прогресиращата МС (ППМС) е част от спектъра на прогресиращата МС и е твърде вероятно да не се различава от патофизиологична гледна точка от пристъпната форма на МС, поела прогресиращ курс10
- ЯМР показва, че до 42% от пациентите с ППМС (средна продължителност на заболяването 3,3 години) имат усилени с гадолиний лезии13
- Дифузното менингеално възпаление при ППМС е свързано с демиелинизираща патология, съдържаща B-клетъчни инфилтрати и е свързана с тежка клинична прогресия14
Активността на заболяването е резултат от преминаването на B- и Т-клетки през кръвно-мозъчната бариера (КМБ) в ЦНС
При нормална хомеостаза достъпът на имунните клетки до ЦНС е ограничен, но не се предотвратява напълно от КМБ.15
При образуването на МС лезия, автореактивни имунни клетки, в това число активирани B- и Т-клетки, преминават от кръвообращението в ЦНС и увеличават броя си, след като взаимодействат с прицелен авто-невроантиген.15,16
Повишеното съдържание на клетки около кръвоносния съд показва клетъчната пролиферация и преодоляването на КМБ поради отделяне на про-възпалителни цитокини от тези автореактивни клетки.9,15,17
.jpg)
B-клетките могат да допринесат за
патофизиологията на МС
Вече попаднали в ЦНС, B-клетките имат способността да влияят на основния патофизиологичен механизъм на МС, чрез няколко ключови роли:
Представяне на антигени:
Автореактивните B-клетки в ЦНС представят собствени невроантигени, които по абнормален начин активират Т-клетките и тяхната пролиферация, насочена срещу нервната тъкан, което води до автоимунна реакция4,6
Производство на цитокини:
B-клетките при пациенти с МС произвеждат повече про-възпалителни цитокини, отколкото при хората, които не страдат от заболяването.18 Това увеличено производство води до намалена способност да се регулират другите имунни реакции18,19
Производство на автоантитела:
Автореактивните B-клетки започват производството на автоантитела срещу нервната тъкан, което допринася за пораженията.4 B-клетъчните антитела могат да активират и други имунни клетки, в това число макрофагите и естествените клетки убийци, които да унищожат тъканта20
Ектопични лимфоидни фоликулоподобни агрегати:
При прогресиращата форма на МС в менингите може да се получи натрупване на B-клетки, Т-клетки и фоликуларни дендритни клетки.21,22 Тези агрегати са свързани с микроглиална активация, локално възпаление и загуба на неврони в близкия кортекс
Рефeренции
1. Prosperini L, et al. Eur J Neurol 2009;16(11):1202-9.
2. Deloire M, et al. Mult Scler 2010: 16(5):581-7.
3. Tremlett H, et al. Neurology 2009;73(20):1616-23.
4. Bar-Or A, Semin Neurol 2008;28(1):29-45.
5. Bruck W. J Neurol 2005;252(suppl 5):v3-9.
6. Ireland SJ, et al. Autoimmunity 2012;45(5):400-14.
7. Cepok S, et al. Brain 2005;128(pt 7):1667-76.
8. Frischer JM, et al. Brain 2005; 132(pt 5):1175-89.
9. Frohman EM, et al. N Engl J Med 2006;354(9):942-55.
10. Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46(4):907-11.
11. Sahraian MA, Eshagh A. Clin Neurol Neurosurg 2010;112(7):609-15.
12. Lublin FD, et al. Neurology 2014;83:1-9.
13. Ingle GT, et al. J Neurol Neurosurg Psychiatry 2005;76:1255-58.
14. Choi SR, et al. Brain 2012;135(pt 10)2925-37
15. Ortiz GG, et al. Arch Med Res 2014;45(8):687–97.
16. Hartung HP, et al. Handbook of Clinical Neurology. 2014;122(3rd series):3–14.
17. Palmer AM. Cardiovasc Psychiatry Neurol. 2013;2013:530356.
18. Bar-Or A, et al. Ann Neurol 2010;67(4):452–61.
19. Duddy M, et al. J Immunol 2007;178(10):6092–9
20. Weber MS, et al. Biochem Biophys Acta 2011;1812(2):239-45.
21. Serafini B, et al. Brain Pathol 2004;14(2):164–74.
22. Magliozzi R, et al. Ann Neurol 2010;68(4):477-93.