Хемофилия A и инхибитори
Хемофилия А се лекува основно чрез заместване на липсващия фактор VIII [1]. Повече за лечението тук.
Лечението с пречистен FVIII обаче може да доведе до развитие на анти-FVIII антитела. [2] Тези антителата могат да бъдат инхибиторни или неинхибиторни. [3]
Неутрализиращите антитела (инхибитори) срещу фактор VІІІ остават основното усложнение в заместителната терапия на пациенти с хемофилия А. [4]
Представяне на инхибиторите
През последните десетилетия патогенезата на инхибиторните антитела е обект на значителен научен интерес. Няколко са клиничните проучвания, проведени, за да се определят основните имунни механизми и рискови фактори за образуването на тези антитела. Целта е да се подобрят възможностите за прогнозиране и предотвратяване на тяхната поява. Изглежда, че решаващите фактори за имунния отговор към дефицитния фактор са многобройни и включват компоненти както от конституционален, така и от свързан с терапията характер. Процесът е многофакторен и включва клетки, цитокини и други имунни регулаторни молекули, чието ниво и действие са генетично и негенетично дефинирани. Но въпреки напредъка в разбирането, все още не може категорично да се предскаже имунния отговор към дефицитния фактор и инхибиторния риск при иницииране на заместителната терапия. [2]
-
Научи още за...
Генетични рискови фактори
- Развитие на инхибитори при сиблинги [5]
- Тежест на хемофилията [2]
- Определени мутации в F8 гена (напр. големи делеции, нонсенс мутации) корелират с повишен риск в сравнение с останалите мутации [6,7]
- Раса и етническа принадлежност (напр. африкански или латино произход) [2]
- Допълнителни генетични фактори (напр. полиморфни гени на имунния отговор, HLA клас II алели и др.) [2,8]
Предполагаеми рискови фактори свързани с лечението [2]
- Вид на заместителната FVIII терапия (рекомбинантни спрямо тези, получени от плазма)
- FVIII формула (с или без VWF)
- Продукт-специфичен FVIII полиморфизъм
- Режим на лечението (при нужда спрямо профилактика)
- Възраст, на която се инициира терапията
- Хирургически интервенции
Неутрализиращите анти-FVIII антитела (инхибитори) се свързват с фактор VIII и значително намаляват ефективността на лечението. [4]
При около 25%-30% от хората с тежка хемофилия А организмът ще създаде неутрализиращи антитела срещу заместения FVIII. При средно тежката и тежка форма на хемофилия А инхибитори се наблюдават при 5%-10% от случаите.
Докато при тежката форма на заболяването, наличието на инхибитори не променя мястото, честотата или тежестта на кръвотеченията, при леката и средно тежка форма, инхибиторите могат да неутрализират и ендогенно синтезирания FVIII, което променя формата на заболяването в тежка [1,9].
Тежестта на инхибиторната хемофилия зависи от количеството на антителата в кръвта, коeто се измерва в Bethseda Unit (BU). Според стойността на BU тя се дели на два вида: нискотитърна хемофилия А (BU < 5) и високотитърна хемофилия А (BU > 5) [1].
- Дефинира се като титър <5 BU
- Пациентите с нисък титър на инхибиторите в определени случаи могат да продължат да използват FVIII, но приложен по-често и/или в по-висока доза [3]
- Дефинира се като титър ≥5 BU
- Пациентите с висок титър на инхибиторите като цяло нямат ползи от лечение с FVIII, независимо от приложената доза [3]
Инхибиторите с висок титър трябва да се лекуват с FVIII-bypassing агенти, които индуцират хемостаза независимо от FVIII.
Възможна е и ерадикация на инхибиторите чрез индукция на имунен толеранс (ITI) към FVIII. Тя обаче не винаги е успешна, като ефективността е по-ниска при лека и средно тежка форма на хемофилия. [1]
Развитието на инхибитори срещу фактор VІІІ (FVIII) е най-тежкото, свързано с лечението усложнение при пациенти с хемофилия А, което прави стандартната заместителна терапия неефективна, повишава риска от неконтролируемо кървене и намалява качеството на живот. [10]
Бъдещи подходи в лечението на Хемофилия А
Референции:
1. Treatment Guidelines Working Group, on behalf of the World Federation of Hemophilia (WFH). Guidelines for the management of hemophilia 2012. (full text: https://www.wfh.org/en/resources/wfh-treatment-guidelines). Виж още: Kitchen S, McCraw A, Echenagucia M. Diagnosis of Hemophilia and Other Bleeding Disorders: A Laboratory Manual, 2nd edition. Montreal: World Federation of Hemophilia, 2010 (available at: https://www.wfh.org/en/page.aspx?pid=877)
2. Astermark J. Blood 2015;125:2045–51
3. Reipert BM, et al. Br J Haematol, Mechanisms of action of immune tolerance induction againstfactor VIII in patients with congenital haemophilia A and factorVIII inhibitors; 2007;136:12–25
4. Whelan SF et al. Blood 2013;121:1039–48
5. Astermark J, et al. Haemophilia 2001;7:267–72
6. Gouw SC, et al. Blood 2012;119:2922–34
7. Astermark J, et al. Blood 2013;121:1446–54
8. Repessé Y, et al. Haematologica 2013;98:1650–5
9. Gomez K, Klamroth R, Mahlangu J et al. Key issues in inhibitor management in patients with haemophilia. Blood Transfus 2014;12(Suppl 1):s319-29. doi: 10.2450/2013.0246-12 (full text: http://www.bloodtransfusion.it/articolo.aspx?idart=002663&idriv=90)
10. Valentino LA et al. US Guidelines for immune tolerance induction in patientswith haemophilia a and inhibitors; Haemophilia 2015;21:559–567