Хемофилия A е X-свързано генетично заболяване, което се дължи на мутации в гена F8, кодиращ кръвосъсирващия фактор VIII (FVIII), разположен на X хромозомата (Xq28). FVIII има основна роля в поддържането на хемостазата след нараняване, поради ключовата му роля в коагулацията каскада 

Хемофилия А в повечето случаи е наследствено заболяване - предава се чрез гените на родителите. Понякога обаче хемофилия A може да възникне, когато няма известни случаи в семейството - спорадична хемофилия A. При този вид се появява мутацията de novo. Около 30% от хората с хемофилия A не наследяват заболяването от гените на родителите си.

Хемофилията е „мъжка болест“. Жените имат две Х хромозоми, когато едната е увредена, жената носи гена за хемофилия - "носител", но обикновено не проявява симптоми, тъй като F8 генът в другата Х хромозома в повечето случаи осигурява достатъчно от кръвосъсирващия фактор. Тя може да предаде нормалния или изменения ген на децата си. За всяко дете има 50% вероятност, ако е момче да има хемофилия, ако е момиче да носи гена. Като цяло жените страдат рядко от хемофилия. Te трябва да са получили две X хромозоми, съдържащи мутирал ген, или когато имат една мутирала, то здравата да е неактивна. ¹

Когато бащата има хемофилия и майката не е носител, всички синове ще са здрави, но всички дъщери ще носят гена за хемофилия. Мъжете, които имат една Х и една Y хромозома, не могат да наследят заболяването от бащата, защото получават от него своята Y хромозома. Бащата обаче предава Х хромозома на дъщерите си и затова при баща с хемофилия те задължително ще бъдат най-малко носители на заболяването.

Генът F8 е склонен към мутации. Ето защо около 1/3 от случаите на хемофилия се срещат в семейства без история на заболяването и се дължат на спонтанни мутации. ^1,2

Придобита хемофилия. Освен наследствена форма на хемофилия А съществува и много рядка, придобита, автоимунна форма на заболяването. При нея организмът създава антитела срещу кръвосъсирващия фактор. Придобитата хемофилия засяга предимно възрастни хора (над 65 г.) и се среща по-рядко от един на милион души на година. Между 1% до 5% от случаите възникват при млади жени по време на бременност или в следродилния период. Типичната клинична изява на придобитата хемофилия е поява на кървене с различна тежест при липса на предишна лична или фамилна анамнеза за кървене. ³

Схематично, коагулационната система е разделена на външен и вътрешен път. Външният път се задейства в отговор на тъканна травма и се инициира от тъканния фактор. Ролята на вътрешния път е не толкова ясна in vivo, но нейното значение се проявява, когато кръвта се активира при контакт с чужди повърхности (кардиопулмонарен байпас или устройство за механично подпомагане на кръвообращението). ⁵ 

Тези пътища са взаимосвързани на много нива и се сливат в протромбиназния комплекс, който се състои от фактори Ха и Va свързани заедно с калциеви йони върху фосфолипидна мембрана. Протромбиназният комплекс превръща протромбин (фактор II) в тромбин (фактор IIа). Тромбинът активира фактор XIII до XIIIa, които стабилизира фибриновия съсирек чрез ковалентно кръстосано свързване на фибрина. ⁶

Един от органите, ключов за коагулацията, е черният дроб. Той е отговорен за производството на множество от факторите, които участват в каскадата, включително и на фактор VIII.