Хемостазата е термин, с който се обозначава спиране на кървенето от увреден кръвоносен съд. Хемостазата представлява сложно, силно балансирано взаимодействие между кръвоносните съдове, тромбоцитите, плазмените коагулационни фактори и фибринолитичните протеини при образуването и разграждането на кръвни съсиреци. При нормални условия тези балансирани физиологични процеси поддържат кръвта в кръвоносните съдове в течно състояние. [1,2]

След нараняване хемостатичната система ангажира множество васкуларни и екстраваскуларни рецептори, които действат съвместно с кръвните елементи, за да затворят увреденото място.
Три са основните етапа:

• 1) вазоконстрикция
• 2) временно затваряне с тромбоцитна запушалка и 
• 3) коагулация на кръвта или образуване на фибринов съсирек 

След възстановяване на съдовата цялост активирането на тромбоцитите и коагулацията се „изключва“.[3]
Фибринолизата е нормалният физиологичен процес на разграждане на фибрина (образувалия се съсирек) и последната стъпка на хемостазата.[2]
 

В процеса на съсирване участват множество протеини (фактори) и клетки, които може да липсват или да са увредени, затова възможните нарушения в кръвосъсирването са многобройни [5]. Нарушенията в хемостазата могат да бъдат наследствени или придобити и да доведат до невъзможност на кръвта да се съсирва (хипокоагулация - хеморагична диатеза) или до повишена склонност към образуване на тромби в кръвоносните съдове (хиперкоагулация -тромбоемболични нарушения) [1,2].

• Нарушения на първичната хемостаза: нарушения в тромбоцитната функция, тромбоцитопения, нарушения на съдовата стена
• Нарушения на вторичната хемостаза (колагулационната каскада):
        - Вътрешен път: недостиг или липса на фактори на съсирването: хемофилия А (фактор VIII) или хемофилия В (фактор IX), наличие на автоантитела
        - Витамин К асоциирани нарушения
• Нарушения на третичната хемостаза (фибринолизата) [4]

Най-честото, обикновено не толкова тежко нарушение е болестта на von Wilebrand (VWD), при която има недостиг или е нарушена структурата на фактора на von Wilebrand. Тя се среща при около 1% от населението, но в повечето случаи е в лека форма и не води до опасни и продължителни кръвоизливи.