През последните 20 години лечение на множествена склероза се промени радикално. Нарастващият брой болест-модифициращи терапии, измести целта на терапевтичните интервенции от намаляване на рецидивите и натрупването на инвалидност към липса на каквито и да е признаци на клинична или МРТ активност.

Тъй като рецидивиращата фаза на заболяването се характеризира с възпаление, лечението трябва да започне възможно най-рано и да има за цел да възстанови към нормални сложните взаимодействия в имунната система, които са характерни за множествената склероза.

Преди да бъде започнато лечение, трябва внимателно да обмислят състоянието на заболяването, неговите прогностични фактори, съпътстващите заболявания, отговора на пациента към вече проведени лечения, за да увеличат максимално ползите и да се минимизират рисковете.¹

В допълнение специфичните за пациента фактори, които влизат в съображение при избора на лечение са: предпочитан на път на приложение на лекарството (напр. подкожна пред венозна инфузия ), нагласа за придържане към терапия (напр. приложение на по-дълги интервали пред ежемесечно), желание за създаване на семейство и обмисляне на бременност (напр. лекарства, които са съвместими с планирана бременност). Факторите, свързани с терапията са: наличните доказателства за ефикасност и безопасност, ефекта върху имунната система и обратимост на настъпилите изменения, нуждата от допълнително проследяване на пациентите, икономическата тежест на провежданото лечение, нуждата от допълнителни ресурси и др.

Съвременни подходи за лечение на пациенти с множествена склероза са основно два: ескалационен и ранно започване на високоефективна терапия.

При ексалационният подход лечението започва с БМТ с по-нисък риск и по-ниска ефикасност и преминава към по-агресивни лечения само ако текущият подход се провали. Този подход запазва високоефективните БМТ за пациенти с най-голям риск от натрупване на инвалидност. Това са обикновено тези, при които болестта показва по-висока клинична или радиологична активност. ^2,3,4

Ранната високоефективна терапия е лечение, основано на употребата на високоефективни БМТ с устойчив, дългосрочен биологичен ефект при нелекувани пациенти. Базирано на ранната употреба на имуносупресивни лекарства, последвано от дългосрочно поддържащо лечение, обикновено с имуномодулиращи средства. Този подход се основава на основните патофизиологични механизми на множествената склероза (МС). Хроничното възпаление на ЦНС може да продължи да активира имунните клетки, което от своя страна предизвиква по-нататъшно увреждане на невроните. Индукционната терапия е насочена към началните възпалителни фази, за да помогне за намаляване на последващото хронично натрупване на увреждания, което има за основна цел да намали натрупването на необратима инвалидност, при пациенти с МС. ^3,5